Ще затваряме ТЕЦ-ве защото не са екологични. Те са тези същите ни господари които бяха загрижени за хората, слага им маски, боцкаха дори децата. Тези отново са загрижени за "добруването" ни. Само в България се затварят, в Германия разчистват ветропаркове и слънчеви, за да копаят въглища и да произвеждат ток. Споменава се Полша е спряла затварянето и други страни. Но пък такива послушни мангасари-политици има само в България. У нас се изсичат гори за да сложат за да сложат "екологични" технологии. Също се слагат на плодородини земи, но тук са две "полезни" неща, не за нас естествено. Ще имаме понякога скъпа електроенергия и ще ядем: скакалци, червеи, може би хлебарки... Понеже не достига храна. Разбира се ние ще бъдем възмездени с 3 милиарда лева и ако не изпълняваме, ще загубят не ние. Асена Кокорчева например ще загуби и приближените им, там е шуробаджанащина. Въобще Кокорита е ЯКО загрижен за семейството. Вероятно еднополовите?! Да напомня, че доста са с къса памет. По време на управление на Прост Киро и Асена Кокорчева, само за една седмица изчезнаха 9 милиарда.
Ще направя някаква аналогия с по-лесно "смилаемо". Понеже камионът гори кислород и идва един много загрижен за шофьора, за семейството му... Предлага му например 60 хиляди лева компенсация и никога да не кара камион (затворени топлоцентрали). Тези пари се дават под условие - да се слуша, ЯКО да се слуша. Идва отново "страшният" вирус, не слагаш маска - няма пари. Не се боцкаш - няма пари. Боцкаш се, ама не е ЯКО и с възторг - няма пари. Детето ти иска да си смени пола, не си напълно съгласен или не го насърчаваш - няма пари.
Последните изречения са малко малоумни, нали? И онези неща с тецовете са ненормални. Но българомразците искат да го приемете за нормално и да сте щастливи!
Колко е красиво на Калиакра! Обширни степи, отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу, разбиващи се вълни и вятър – вятър, който е толкова силен, че дори не ти дава възможност да мислиш. Само гледаш морето, небето, скалите и… ветрогенераторите. Всъщност колко красиво беше на Калиакра!
Класическите сергии и ресторантът с червен надпис „Кока кола“ в скалите не дразнят толкова погледа, колкото огромните бели перки, монтирани почти край ръба на скалите. Дори нелепият соц-обелиск, посветен на легендата за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители, може да се преглътне.
Ветрогенератори-убийци
Оля Желева. 26 юли 2008 година
Ветрогенераторите край Калиакра загрозяват естествения пейзаж – където високият бряг се среща с морето. Но това е малката беда. Те са точно на пътя на прелетните птици и в местообитанието на няколко редки пернати видове. Снимки: Иван Бакалов
"Безспорно ветрогенераторите са алтернативен и екологично чист източник на добив на енергия от вятъра. Но не можеше ли този вятърен електропарк да се разположи малко по-навътре в сушата, а не да загрозява брега тук и да седи точно на пътя на прелетните птици? Проблемът в България е, че през последните години ветроенергийните паркове се изграждат хаотично, без нужните екологични оценки. Не се взима предвид каква опасност са те за мигриращите птици, разположени по един от най-големите прелетни пътища в Европа.
Калиакра е най-добрият пример за най-неподходящото място за поставяне на ветрогенератори, обяснява биологът Ирина Матеева. Тя е отговорник по европейските политики към Българското дружество за защита на птиците. Районът на Калиакра е уникален с това, че е обитаван от много редки чучулиги, които са характерни за степните райони. В района гнездят грабливи птици като белоопашатия мишелов, бухали, вид сокол – вечерна ветрушка, който е включен в списъка на световно застрашените видове от изчезване. През цялата година това място е гъмжило от птици.
При нос Калиакра брегът прави рязка чупка на запад, от Каварна продължава на югозапад и плавно приема ориентация север-юг. За мигриращите птици тази география на брега е много специфична. Много от тях следват брега като ориентир, използват въздушните течения покрай брега. Чупката при Калиакра кара птиците да сменят посоката на летене, в много от случаите те прекарват повече време там, за да могат да се ориентират за правилната посока. От друга страна, когато ветровете идват от северозапад, издухват птиците от сушата в морето. Птиците не обичат да летят над морето, ако не става въпрос за чайки или буревестници. Ако една мигрираща птица минава за 10 минути дадено разстояние, то в този район за същото разстояние отиват 45 минути, в търсене на подходящото място, от което да продължат нататък. При по-силни ветрове, птиците гледат да кацнат на сушата. Грабливите птици пък използват този район за хранене, по време на миграция. Вместо един път да мине една птица оттам, го прави три или четири пъти, което естествено увеличава риска от сблъсък с перките на ветрогенераторите. В района също така нощуват щъркели на ята от 4-5 хиляди. Когато те кацат или излитат и търсят въздушни течения, се оказва, че летят точно в обсега на генераторите и рискът да бъдат смлени е много висок.
Силният вятър на Калиакра не е преимущество за ветрогенераторите. Оказва се, че те могат да се движат оптимално при 4 до 6 метра в секунда. При по-силен вятър те трябва да спрат, защото могат да се счупят. За ветрогенераторите е важно да има постоянен, а не силен вятър.
Българското дружество за закрила на птици през 2005-а година се опитват да възпрепятстват създаването на ветроенергиен парк край Калиакра. „Имаме заведено съдебно дело, което не е приключило, казва Матеева. Съдебните дела би трябвало да спират изпълнението на такива проекти, докато не се вземе решение. В случая беше издадена заповед за предварително изпълнение на решението по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) и беше позволено да се построи този парк. Разрешението за ветроенергийния парк е взето на базата на една нискокачествена оценка, не бяха изпълнени елементарни изисквания на Бернската конвенция да има орнитологични проучвания, които да включват минимум три сезона на миграция. Цялата процедура там за мен лично е доста съмнителна. Дори формално има обърквания на процедурите.
Имаме подадена жалба до Европейската комисия. Непрекъснато пишем жалби, искахме от министър Чакъров да спре строителството два пъти, миналата година. Не знам защо министърът въобще не влиза в ролята си на министър на околната среда, когато става въпрос за опазване на биологичното разнообразие.“
Трудно е да се каже колко са ветроенергийните паркове в България. Усилено започна да се говори за тях през 2002-2003-та година, във връзка с поставената цел от Европейския съюз 20% от енергията във всяка страна-членка да идва от ветрогенератори. Според изчисления на специалисти това означава, че те ще избиват 2 милиона птици за една година.
През последните две години в страните от ЕС се избягва изграждането на ветроенергийни паркове на места, които са високо рискови за птици. В Германия и Испания не се допуска изграждане на ветрогенератори в територии, които са признати като международно значими за птиците. В Холандия не може всеки, както е у нас, където си поиска да си купи ветрогенератор. Там има полоси, в които могат да се поставят ветрогенератори и ако някой иска да си сложи – прави го там. Когато се слагат на по-големи разстояния, бариерният ефект, по отношение на птиците, намалява.
При монтирането на ветрогенератори у нас не се взима предвид бариерният ефект. Той се създава при подреждането на големите перки в дълга редица или в мозайка. Птиците не могат да ги заобиколят, тъй като при миграция те използват едни и същи въздушни коридори, които зависят от релефа, въздушните течения. Едрите птици, като щъркели и пеликани, за да се придвижват от Европа към Азия и Африка, използват въздушните течения – спускат се по тях и се оставят „течението да ги носи“. По този начин спестяват енергия. Имайки насреща си ветрогенератори, възможността да ги избегнат е много малка. Когато става въпрос за ята от 1000 и повече щъркели, много често това е съществен риск.
Когато видимостта е лоша, при мъгла, при бури, при лоши метеорологични условия, дори и при ясна видимост птиците не могат да ги избегнат. Доказано е и че светлините, които се поставят на ветрогенераторите за сигурността на полетите, са опасни за птиците, защото ги привличат.
Крайбрежието при Калиакра отдалеч. Снимки: Иван Бакалов
Слагането на радар върху ветрогенератора, който да го спира, когато се доближи птица, също не е решение. Преди три месеца излезе статия в Би Би Си, че ветрогенераторите имат екраниращ ефект за радарите и не могат да се улавят самолетите, което означава, че по нашите граници, по черноморското крайбрежие, от гледна точка на националната сигурност не е добре да има такива генератори с радари. Колкото до птиците, изследване показва, че дори да се постави радар, на практика няма полза от него.
Не е решение и спирането на ветрогенераторите по време на миграциите, тъй като това ще води до сериозна загуба на пари. Есенната миграция започва от август до началото на ноември, а пролетната започва от средата на март, докъм края на май, дори началото на юни, което означава, че половин година в интензивните миграционни коридори не би трябвало да работят ветрогенераторите.
Сблъсъкът с ветрогенераторите не е единственият проблем, който съществува. Самото им изграждане води до загуба на местообитание на птиците, не защото то ще бъде разрушено, а защото, когато се въртят, вятърните турбини генерират доста децибели шум. Доказано е, че гъски не се хранят в радиус около 800 метра около турбини, които са с височина 90-100 метра. Това е така наречената пасивна загуба на местообитание.
От Българското дружество за защита на птиците нямат статистика на убитите пернати от ветрогенератори. „Няма статистика, защото ние живеем в 21 век, не живеем в епохата на Галилей или Леонардо Да Винчи, когато е трябвало да се правят хиляди опити, да се повтарят едни и същи явления, за да стигне човек до определени изводи, обяснява Матеева. От началото на 80-те години е започнало първото изграждане на ветрогенератори в света. Оттогава е натрупан голям опит, който доказва, че рискът е значителен и особено за места, които се използват интензивно от птици. Проблемът на всички методики за направата на статистика досега е, че се подценява значително действителния брой жертви, който вземат ветрогенераторите. На никой инвеститор не е приятно да обяви, че в това, в което е инвестирал, води до такива проблеми. Методиките, които са прилагали не обхващат достатъчно дълъг период от време. Например за да се разбере каква част от птиците се избиват от ветрогенераторите, са правени посещения на отделни райони през две-три седмици. Но не се отчита, че хищниците, като лисици, невестулки, чакали, отнасят голяма част от избитите птици.“
Последният пример за взета жертва от ветрогенератор е Гърция. В Източните Родопи, по поречието на Арда, в района на Маджарово, е единствената колония в България от белоглави лешояди. Такава колония има в резервата Дедя от гръцка страна. Птиците от двете колонии непрекъснато летят, „ходят си на гости“. В Испания по-рано е доказано, че белоглавите лешояди са едни от най-засегнатите от ветрогенераторите птици и при тях смъртността е най-висока. От гръцка страна обаче през последните три години са построени страшно много ветрогенератори именно в този район. „Въпрос на време беше някой да се разходи и да намери избити лешояди. Нямаше нужда да се слагат ветрогенераторите там, за да се види, че ще има проблем“, допълва биологът.
За да се направи изследване за броя на убитите от ветрогенератори птици обаче трябва да има достъп до самите паркове. Повечето от тях имат сериозна охрана и влизането там е невъзможно. „Казват ни: „Кажете ни до момента колко птици в България са избити?“ Как можем да кажем – трябва да чакаме птиците да започнат да се смилат от ветрогенератори, за да кажем колко са рискови? Това е бил подходът в Америка и Западна Европа. Първо са ги наслагали, след това е установено, че има риск за птиците и е започнала демонтаж. Ние се опитваме да направим обратното – да кажем къде са рисковите места, за да се избират такива, които не са опасни за птиците. Никой няма да позволи, дори да има избити птици, да се разбере. Всякакви снимки или данни биха ни помогнали в нашата дейност. Ние не сме против ветрогенераторите. Но сме против изграждането на ветрогенератори на Калиакра и на местата от „Натура 2000“, които са важни за птиците, а това е 23% от територията на страната, като половината от тях са гори. “
Българското дружество за защита на птиците участва в обществените консултации за най-големия парк в България, който се планира в крайморска Добруджа, от 52 ветрогенератора на българската фирма „Геопауър“ и американската „AES“. Те кандидатстват за заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. „Всички наши опасения сме предоставили на нея. Правим проучвания всички тези данни, които ги имаме, да ги предоставим на съответните лица, за да се предотврати унищожаването на птиците. В момента обаче ни е нужна и повече заинтересованост от гражданите“, казва Ирина Матеева.
А дотогава… степи на Калиакра вече няма, защото там сега има ветрогенератори. Освен тези 32 перки, има планове за още 200 ветрогенератора, само на Калиакра. В Добруджа вече са дадени разрешения за монтирането на над 450 ветрогенератора. По-голямата част от тях са получили разрешения на базата на малки проекти, за два-три ветрогенератора, без да е направен ОВОС. По-големите ветроенергийни паркове минават процедури на ОВОС с много лошокачествени екологични оценки."
