Последните вести от средата на декември...на двойка с хладилен хенгер.
Не може да минем през Украйна защото е забранено влекача/камиона и полу/ремаркето да са с различна регистрация или ремаркето да е празно. Камиона е с българска регистрация и вози месо(хладилен агрегат Митсубиши до шасито и почти не се чува), а ремаркето с немска(агрегата не се ползваше защото вози групаж).
Овен това поне денонощие се губи за заобикаляне на Донецка и Луганска област, отделно трябва руска виза.
Нямаше алтернатива и черноморието го атакуваме по южния фланг. Мустафа Маркет скъпотия до шия, в големите вериги хипермаркети в България е по-евтино. Турция ви е до болка ясна, малко след завода на Тойота рязко свършва цивилизацията, чак при Самсун и Трабзон малко уживление.
На Турско-Грузинската граница бяхме 2-3ч. през ноща след 4-5 километра опашка и малко тунелче за камионите, автобусите и другите МПС-та го заобикалят. Един турчин на пластмасов стол пуска пред бариерата за около 2 часа едните след това другите. Тегавото на КПП Сарпи, е че са 2 бариери/съответно за влизане и излизане/. Колегата ме събуди, взимай си сака и пешеходирай заедно с пътниците от автобусите се минава през „Концлагера”/около километър тунел от ламаринени стени, таван и бодлива тел така минаваш пеша безмитната зана, по средата се намират тоалетните/. При бутките и бариерите се бутат грузински клошари със ръждави самоделни колички, пренасят товари срещу заплащане. Куфапната търговия направо е епидемия две възрасни жени с 3 сака+14 куфара на колела+2 големи плика+2 дамски чанти. Страшна цигания!!!
Концлагера свършва пак с будки и бариери, композицията точно минава втората бариера и запушва пътя като спира на пешеходна пътека. Пътниците пречат на камионите чакат автобусите да си вземат багажите преди да влязат в сграда на буквата „Г”. Отсреща има стъклена бутка камионджийте чакат сигнал от там или от митницата да отидат под навеса. Грузински митничар гледа пломби, разрешително и карнет, после ги носи при компютрите. Почти на сутритнта колегата дойде под навеса и грузинеца му иска бакшиш. Колегата почва да разиграва постановка прави се на немец-показва брифа и рег.№ на ремаркето, същия цирк го разигра още веднъж пред полицейски патрул следващата вечер. Двата пъти се разминахме без рушвет, защото грузинците рядко говорят чужди езици.
Колегата зареди кофти нафта по 2лари/литъра и камиона почна да губи мощност,а навън брули вятър като в Скандинавия. Пред нас иранско полуремарке цистерна зарежда бензиностанция. По моя идея заредихме тук 100литра, после още 100от азерската Сокар, още 100на Лукойл/тук питайте кое е солярка защото всичко е написано с грузински йероглифи/. В Батуми речния порт освободихме месото. Постепено се подобри работата на двигателя, който е Евро2+руспартикел филтър така отговаря на Евро4 по документи.
Пътищата са по-гадни от нашите, ако стигнеш 60км/ч. е голям успех. Летището на Кутаиси разтоварихме групажа и следва катерене много прилича на Петрохан.
В страната на джигитите ако ти бибиткат означава да не правиш маневра. Непрекъснато виждаш ударени МПС-та без брони, фарове, решетки или мигачите стоят в пластмасови шишета. Понятието извънгабаритен товар тук не съществува.
После е магистралата по-хубава е от нашите, колегата ми показа къде е Ортачала /произнася се Ортхаджала/-автогарата на Тибелиси. Ранния следобет минахме оттам след около 40 километра и две градчета-адрес на обратния товар се разделихме с колегата. Взимам маршрутка до гарата Форд Транзит/освен нормалните седалки има три сгъваеми детски столчета до подлакътниците/. От Ортачала взимам автобус за Анкара, естествено изтървах втория автобус/прекачвам се/за Байрам-Паша Истамбул. Целта е двойка на друг колега.
