Скоро беше Трети март, признавам за първи път се качих до паметника на "Свободата", вероятно пак не бих отишъл, ама много са нагли българофобите и да видят, че има много нормални. Къде е Плевен, съвсем близо е, имаше много коли от Варна. Опашката към върха беше повече от 12 км по мои измервания, казаха за дори 14, също и много автобуси. Това е само откъм Северна България, от Южна е вероятно същото. Представяте ли си, колко са вървяли хората до подножието на паметника и още 900 стъпала?! Сърнела Воденичарова, беше застанала до подписка за "Мир и суверенитет" и призоваваше да участват. Повече не ги вълнува, но поне са дошли до върха.
Баща ми е на 84 години и се оплака, че последните месеци му е трудно да изкачи много стъпала наведнъж. Докато почивахме (и аз) по стъпала мина Костадин Костадинов и като видях бях приятно изненадан и му споменах името . Веднага си протегна ръка и си честитихме празника. Предполагам Просто Киро, Асена Кокорчева и други такива отпадаци и амбреажи биха направили същото, очаквам да се похвали някой. То и Росен Желязков беше ЯКО освиркан, ама не съм напълно сигурен, че нямах видимост. А той не е толкова прост като първенеца или гнусен амбреаж като другия.
Ето и това момче изкачи стъпалата. Вероятно повечето от вас са по-сакати от него и над 84 години и затова не сте участвали.
Изкачване на ръце, преди почти 6 години. За успокоение на славаукраина, славакокаина и наркоманифили. Имаше много украински знамена. Не ми се струва огромен проблем, да се развяват знаме на освободителите ни, в деня който се празнува. А и имаше от другите, така че баланс има. Един мой познат, от другия "бряг", естествено мрази Русия и беше писал:
"Нямам търпение да стане 4 март... писна ми от чужди знамена"
Малко след това беше публикувал това знаме. Вероятно това е простото обяснение - ориентацията.
