Коментарите обикновено са в защита на водача на тежкотоварния автомобил и съболезнования за детето. От време на време, има изказвани, че онези са направили правораздаване, защото у нас няма. Донякъде съм съгласен, ама тогава защо родителите на детето са живи, ако има правораздаване?
Коментар на шофьор, взето от Мрежата.
Шофьор на товарен автомобил с коментар за жестокото убийство на неговия колега в с. Прилеп, Община Сунгурларе. Боян Симеонов сподели в социалните мрежи, прилагаме поста без редакторска намеса:
„Водач на товарен автомобил удря внезапно изскочило на пътя невръстно дете, оставено без надзор. Шофьорът спира, както би трябвало да направи всеки човек при пътен инцидент. Родата на детето наизскача от близката къща, за да раздаде „правосъдие“ и убива водача. Това е приказката с нещастен край от село Прилеп от онзи ден.
Аз съм шофьор. Предполагам доста от вас също. Какъв прочит си правите от тази ситуация?
Моят извод е следният – ако минавам през някое ромско селище….каквото и да става, няма да спирам. Дори и да блъсна някой – няма да спирам. Дори и някой да се удари в колата ми – няма да спирам. Ще уведомя на 112 какво е станало и къде мога да се предам безопасно на органите на реда. Но няма да спирам. Дали е правилно или не – не знам. Но със сигурност, не искам да бъда изкормен от разбесняла се скотобитна паплач, която българската политическа система удобно съхранява като електорален резервоар.
Не помня някое правителство да е хванало бика за рогата по отношение на ромското малцинство.
Някак си, удобно е да има неграмотна, първобитна, полуживотинска, общинностройна, капсулирана, захлупена обществена прослойка. Тя е важна по време на избори, важна е, ако трябва да прехвърлиш задлъжнялата си фирма, да си купиш човешки орган, да търгуваш с хора, да осигуряваш евтина работна ръка, да използваш омразата към ромите за да трупаш политически точки на националистическия фронт. Да усвоиш тлъсти евра като НПО, което уж се бори за ромската интеграция…Възможности много.
Но какво пък толкова всъщност? Битова престъпност, посегателства, набези, изнасилвания, тук-таме пребити екипи на Спешна помощ, изкормен шофьор на автомобил, поредното гето и мизерията в него…Голяма работа…
От десетилетия наред нашата държава иска да реши проблема с ромската интеграция, но явно няма желание. Пък и защо да има?“
Ето докъде е стигнало разследването:
Задържаният за смъртта на шофьора, прегазил дете в сунгурларското село Прилеп, не е дядо на детето. Разкритието направиха от прокуратурата, съобщава БНТ. А Окръжният съд реши да го остави за постоянно в ареста.
Както БЛЦИ писа пред магистратите мъжът заяви, че съжалява за случилото се, и че не е искал да убие човека, а само да го нарани. Според защитата – защото нямал вяра в съдебната система и не смятал, че шофьорът, убил детето ще получи справедливо наказание. И още – по време на инцидента бил употребил алкохол.
Величка Костова, адвокат на обвиняемия заяви: „Той не е целял да го убие, така е, това е разликата между причиняването на телесна повреда, при която е последвала смърт и умишлено убийство, разбирате ли. – Какво е целял? – Да го нарани, както го е наранил в крака, но не е целял да го убие.“
Ангел Георгиев, наблюдаващ прокурор: „Той отива, нанася първо побоя, после се връща, взима ножа и се връща, за да го намушка. Това са данните и за това не можем да говорим за… той дори не е и дядо официално на детето. – Какъв е? – Не знам. Няма данни, майката на детето да му е дъщеря.“
Междувременно стана ясно, че шофьорът на камиона е починал точно за 10 минути след намушкване в аортата. Пробите му за алкохол са отрицателни, а по данни на свидетели, камионът се е движел с не повече от 15 км в час. Все пак се чака и автотехническата експертиза. А наказанието, което може да получи обвиняемия за убийството, е от 10 до 20 години затвор.
По-късно от прокуратурата съобщиха, че Окръжен съд – Бургас взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Стефан Д.
Делото бе гледано по искане на държавното обвинение за вземането на тази най-тежка мярка спрямо обвиняемия. Защитата застъпи становище, че в случая не са налице данни за умишлено убийство, а счита, че се касае за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, като пледира пред съда за вземане на мярка „Домашен арест“. Обвиняемият заяви, че съжалява, че не е искал да убие водача на товарния автомобил, а само да го нарани.
Стефан Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 28.08.2023 г., в с. Прилеп, община Сунгурларе, чрез нанасяне на удар с нож в областта на левия прасец, умишлено умъртвил Р. Т. (престъпление по чл. 115 от НК). За престъплението, за което е привлечен като обвиняем Стефан Д., се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.
Окръжен съд – Бургас счете, че при първоначалния преглед на събраните на този ранен етап от разследването доказателства може да се направи положителен извод за съществуване на обосновано подозрение за връзка на Стефан Д. с извършеното престъпление, за което е обвинен.
Доказателствените източници сочат, че на 28.08.2023 г., около 15:23 часа, на улица пред дом в с. Прилеп, е възникнало пътнотранспортно произшествие между управляваното от Р. Т. моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Скания“ и пешеходеца Д. Х., при което е настъпила смъртта на пешеходеца – малолетното лице Д. Х.
Непосредствено след това, дядото на починалото дете – обвиняемият Стефан Д. първоначално нанесъл удари с юмрук на водача Р. Т., след това отишъл до автомобила си, от където взел нож, върнал се до кабината на товарния автомобил и нанесъл удар с ножа на Р. Т., на когото по това време други две лица нанасяли удари с юмруци в кабината на товарния автомобил.
Заключението към съдебномедицинска експертиза сочи, че непосредствената причина за смъртта на Р. Т. е съвкупността от остро настъпилата кръвозагуба, в резултат на прерязаните артериални съдове, както и най-вероятно развилото се мозъчно сътресение.
Във връзка с възраженията на защитата, че деянието на обвиняемия следва да се квалифицира по чл. 124 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, съдът счете за нужно да припомни, че предявеното към момента на Стефан Д. обвинение е предназначено да определи най-общ първоначален, „работен“ предмет на доказване по делото, като то може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването.
Същевременно въпросите, свързани с точната правна квалификация на деянието, вината на лицето и неговата наказателна отговорност се обсъждат от съда на различен етап от развитието на наказателния процес, а именно при постановяване на присъдата.
Окръжен съд – Бургас прие, че в случая е налице реална опасност както от укриване, така и от извършване на престъпление от страна на обвиняемия, в случай, че същият е с по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.
Така предвиденото за престъплението по чл. 115 от НК наказание „Лишаване от свобода“, според съда, е сериозен стимул да мотивира Стефан Д. да се опита да се укрие преди края на наказателното производство срещу него. За съда в подкрепа на извода за наличие на реална опасност от извършване на престъпление са данните от справката за съдимост на обвиняемия, сочещи за негови предходни противоправни прояви, които характеризират негативно личността му и обосновават съществуване на реална опасност от бъдещо негово противоправно поведение.
Определението на Окръжен съд – Бургас може да бъде обжалвано или протестирано в тридневен срок.
