Два през нощта. В покрайнините на зад ушния лимфен възел, Т-лимфоцита Белчо се прибираще към дома. Отключи входната врата и още на прага жена му, Т-лимфоцитката Снежана, го грабна:
- А, ето го най-накрая! Къде скитосваш бе, сине майчин? Знаеш ли колко е часа....?
Белчо въобще не я удостои с поглед и се тръшна на масата в кухнята, което още повече вбеси съпругата му:
- Пак си ходил с колегите в черния дроб, нали? Освен за пукница за друго не мис....
Белчо удари с юмрук по масата и простреля с поглед жена си:
- Слушай, Снежано. Ама много добре ме чуй - свъсено започна той - не стига че съм пребит от работа, ами сега и ти ми дуднеш. Не ме ядосвай, че малко ми остава да ти събера партакешите и да те пратя при майка ти в костния мозък. Ясно ли ти е? От три седмици сме в общотелесна война ма, какви кръчми бълнуваш?
Снежана сведе виновно глава:
- Извинявай, любов - каза с далеч по-мек тон- явно съм прекалено изнервена от високата телесна температура...
Тя седна срещу Белчо на масата и се вгледа в очите на мъжа си:
- Разкажи ми какво става?
- Ами нещата не вървят на добре - поклати глава той - този вирус излезе много мръсна гад. В щаба цари пълна неразбория. Цял ден пиша телеграми на колегите да се трансформират в Б-лимфоцити, но какво стига до тях един господ знае. В развойния център уж конструират разни прототипи на антитела, ама...
Снежана въздъхна:
- Днес даваха по кабелната, по "АксонНюз", пряко включване от белодробния фронт. От кадрите направо ми настръхна мембраната...
- Ами как да са добре нещата? Губим твърде много алвеоли и газообмена отива на майната си. - повдигна рамене Белчо - нали ги виждаш еритроцитите? Нарамили по един чувал въглероден диоксид и чакат ред да го обменят, ама трудна работа...
Снежана стана от стола си и след минутка се върна с чиния в ръце.
- Вземи хапни малко. Одеве извадих последните консерви с монозахариди от мазата. Поне за два-три дни ще има. Днес се разходих до женския пазар след дванадесетопръстника, но сергиите бяха празни. Човекът не е поемал никаква храна през последните три дни. Само антибиотици.
Белчо махна пренебрежително:
- Кусур са ни. Ние с вирус се борим, той човека антибиотици ни праща. За к'ъв чеп са ни? Кьорава бактерия няма да остане в червата и после тая целулоза баба ми ли ще я разгражда?....Ей прости са тези човеци и туй то...
- А в генералния щаб какво става?
- Мани, мани. До нас достигна информация, че човечеството било разработило ваксини срещу тая долна гад...
- Еха, страхотно! - въодушеви се тя.
- Страхотно, ама кел файда. -усмихна се горчиво Белчо - оказва се, че ние сме се пръкнали в тяло на антиваксър.
Снежана скочи от стола и се ококори:
- Жива да не бях!!! Е как може такава работа??
- Ми ей тъй - тросна се той - може. Днес генерал Левкоцитски като разбра, така се разлюти, че щеше да му се развие ДНК-то. Вика " Вместо тоя глупак да ни подготви, да си организираме защитата, да си направим антителата, да разпратим инструктажите за клетъчен имунитет, ние тепърва откриваме топлата глюкоза...". И е прав. Много е прав. Учим се в движение и докато се научим ей го я - белия дроб станал на пихтия.
Снежана зацъка с език. В очите й блеснаха сълзи:
- Ех, Белчо, Белчо... Що Господ ни наказа тъй? Имунни клетки в костен мозък на антиваксър да се родим...
- А. Мозък ли? Трънки мозък...
