Какво се случи с тези, които се противопоставяха на комунизма? Те са или мъртви, или мълчат. Защо мълчат? Дали не мълчат, защото пак не им се позволява да говорят?
Изминаха 20 години от рухването на комунизма и е време да се опитаме да направим равносметка – каква е съдбата на противопоставящите се. Един от хората, които открито не приемаха комунизма в България, бе и Григор Симов – една личност, почти напълно непозната днес.
Е, добре, ще кажете, такива като Григор Симов – се бориха и победиха (всъщност победиха ли или бяха победени?) ...
Но защо те като че ли приеха победата си за поражение?
Все въпроси, на които нямам отговор. А ми се струват важни, кардинални и съдбоносни въпроси на нашето време.
Цялото интервю: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/02/11/vechniiat-disident-grigor-simov-interviu-pred-stoian-vylev-o.899908
Здравейте,може малко да се отклоня от темата за десидентите,за което се извинявам.Имах един преподавател в Шуменският Университет/Рашо Рашев-изгоря в злополучния влак за Кардам/.Бе преподавател по Средновековна история, но бе много начетен и еродиран.Една вечер бяхме седнали на по-чашка и бистрехме политиката в съвременна България.На въпроса:"Защо сме на това деридже"?,той отговори:"Не може 1945/1946 да избиеш цвета на нацията и да вкараш селяни да те управляват".В последствие ни разказа за малко известния план/ще го добавя името като се сетя/,при който през 1989 при разпадането на комунизма, в България идва емисар и казва на тогавашните управляващи:"От утре вие ще сте СДС,вие БСП,и т.н.А за десидентите - за тях са биле Скравена и Белене.Пра-дядо са го пратили в Белене защото е имал мелница и кланница,а на оградата ни е пишело-Кулак народен враг/от дащата го знам/.Съжалявам и моля да ме извините ако съм се отклонил от темата.