Взимат двама нашенци книжки и се качват да карат тим. Спират на една рест-ерия зад груг камион и стават и почват да се мотаят в кабината. По едно време единя почва да вика на другия "глей го бе глей го дава назад, ще ни удари" и в този момент бам, удря ги. Слизат и отиват да се разправят с камиона отпред. Тропат по кабината и събуждат шофьора, а той просънен ги гледа и се чуди какво им има. После нашите герой разбират че са забравили паркинг брейка :)
Какво ми се случва на мен. Прибирам се от път, и спирам на входа на паркинга (лек наклон назад към пътя, много натоварено движение) слизам да преместя колата за да сложа там камиона. Тръгвам към колата и незнам защо на около 7 метра се обръщам, и гледам камиона върви назад, да излезе на пътя. Тогава кръвта за секунди ми се смръзна, след това тялото ми се мобилизира и най малката клетка от него, и със скороста на светлината набих спирачки тамън бронята на ремаркето на платното да излезе. Тогава се прекръстих и казах, благодаря ти Боже.
За какво ви ги казвам тези неща? Докато бях млад шофер, първата до втората година, спейки в камиона сънувах кошмари. Спя си и сънувам че камиона ми леко тръгва, и всеки мимент ще се блъсне някъде, аз докато си спя. Сънувам си аз и умирам от нерви защо тук отзад в леглото нямам един педал спирачка да го натисна да закова :)
Какво ще кажете ?
Навремето познат на баща ми ,беше смазал друг негов колега който си сменял изгоряла крушка на ремаркето.След това лежа в затвора и не можа да го прижевее и се обеси.
Винаги трябва да си много внимателен с композицията,няма стар ,няма нов шофьор.
Веднъж ми се случи нещо много неприятно в Румъния. Трябваше ми винетка и видях знак за бензиностанция. Беше една такава крайпътна и не много голяма. Още като тръгнах да завивам, видях знак за височина и нямаше как композицията да мине. Естествено, съобразих това и в същия момент изскочи някакъв румънец и започна да маха с ръце и да ме предупреждава.
Попитах го за винетка и след като ми каза, че няма, съвсем инстинктивно включих задна скорост и тръгнах назад. Е, да, ама румънецът пак се размаха и в момента, в който спрях, онзи ми каза да отида да погледна отзад. Оказа се, че точно зад ремаркето има един бетонен стълб, с един куп жици на него. За мой голям късмет ремаркето беше спряло на сантиметър от стълба. Представям си какви разправии щяха да са, ако го бях блъснал.
Е бацета,живот си живеете,ваще кошмаре са хистори,а мойте настояще.
Представяте ли си да запрете на Калугерово да заръчате таратор с кифтаци со гарнитура и га бръкнете у джебо само пет кинтари,а сметката десет.
Те тва са мойте кошмаре.
Фърчиме у територии де е само кръв и мръвки и на крайо и за леб нема.
Под територии разбирайте пътища