Коледа през 1914 г. заварва войниците в Северна Франция в окопите. Войната е все още в своя активен период и е маневрена и изключително ожесточена. На 23 декември обаче залповете заглъхват и през следващото денонощие артилерията мълчи, настъпва т.нар. неофициално "Спонтанно примирие".
На следващия ден не е произведен нито един изстрел и от двете страни. Край Армантер едни срещу други стоят мускетарите от Кралския Уелски полк и прусаците от 6-ти гренадирски егерски баталион. Немците са украсили дърветата около своите окопи и пеят коледни песни, със същото отговарят и англичаните. От двете страни се разменят не само коледни песни и поздрави, но дори и приятелски подвиквания "Халло Фриц" и "Хелоу Томи"
Накрая разхождащите се гренадири по линията на окопите излизат в т.нар. Ничия земя между двете вражески линии и дори си разменят подаръци с излезлите там англичани (цигари, шоколад и др. малки неща).
Примирие официално не е обявавано от никоя от воюващите страни, нито пък войниците са планирали нещо, единствено празничната атмосфера ги кара да излязат от окопите (деня е изключително слънчев за декември макар и окопите да са заледени) и първоначално на групички за по-голяма сигурност, че някой от среща няма да реши да стреля по тях войниците се приближават и завързват весел разговор помежду си. Накрая редник Франк Ричардс изважда от багажа си в траншеята своята футболна топка. С това започва един безпрецедентен футболен мач.
Около 50 души общо сформират двата отбора в мъртвата зона между телените заграждения и започват мач продължил 120 минути.
Новината за този случай хвърля в паника и британкото и немското командване в този участък.Двамата полеви офицери Стокуел и фон Синер стоят и наблюдават отстрани и не предприемат нищо въпреки опасността от военен съд, но и не се престрашават да участват дори и като рефери на този немислим мач между кръвни врагове. Макар и да са ритали за удоволствие и да не са броили резултата, според спомените на войниците, немските изследователи твърдят, че прусаците победили с 2:1, като и доста по-късно продължавали да дразнят английските фенове с резултатът от този мач, както и преди финалът на световното първенство през 1966 между Великобритания и ФРГ, спечелен с 4:2 от британците.
