• Welcome to Форум на българските шофьори.
 

Изпитвате ли носталгия за социализма ???

Започната от bruto, Събота, 28 Януари, 2012, 22:06:07

« назад - напред »

0 Потребители и 7 гости преглеждат тази тема.

admin

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

admin

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

driver1

Цитат на: admin - Петък, 27 Декември, 2013, 15:46:53
Още една гледна точка за "социализъма".....



   ...съвпадаща напълно със собствените ти мечти и носталгия. Е, нема да стане. Животът "на кредит" не се толерира вече. Дойде време да се плащат сметките...

driver1


admin

Цитат на: driver1 - Петък, 27 Декември, 2013, 16:35:09
   ...съвпадаща напълно със собствените ти мечти и носталгия. Е, нема да стане. Животът "на кредит" не се толерира вече. Дойде време да се плащат сметките...

Напротив, не страдам от излишна носталгия. Само дето в момента не е никакъв капитализъм, но това е друга тема.
А относно дълговете си в много голяма заблуда. България не имала почти никакви дългове в началото на 80-те години. Към 1989-та дълговете възлизаха на около 12 милиарда долара. Вземанията от "братски" държави пък възлизаха на поне половината дълг. Към днешна дата дължим около 40 милиарда, но номинирани в евро от бандата на царя.
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

batalov80

Цитат на: driver1 - Петък, 27 Декември, 2013, 16:35:09
   ...съвпадаща напълно със собствените ти мечти и носталгия. Е, нема да стане. Животът "на кредит" не се толерира вече. Дойде време да се плащат сметките...

Някои не приемат истината,която е била преди години и сегашната мизерия на цял народ.Да,наистина,че Белене е съществувало,но сегашното Белене благодарение на лъжовните десиденти не може да се сравни с нищо по-лошо.А за плащането на сметките мога да ти кажа,че те винаги са били плащани,даже и за твоето съществуване сега колега.

driver1

   Хахаха, елементарно мислене - по болшевишки. Сега пък трябва да се пояснявам: става дума за метафора.Защото наистина живеехме "на кредит" - с гарантиран руски пазар за некачестените ни стоки, с гарантирани енергийни доставки срещу гнили домати и консерви с имам баялдъ. И всичко това в името на запазване на статуквото. А до какво доведе? Доведе до демотивирането за работа и конкуренция, а това е локомотивът на прогреса.
  Американците, които също недолюбвам живеят за да работят! И да правят пари. Но се радват на успеха на другия, нищо, че им е конкурент. У нас се радваме на нещастието на другия. Мразим успелите. И в повечето случаи - с право. Защото успяха тези, или децата им, които ни убеждаваха, че всички сме равни. А това е лява идеология.
   Ама хайде да не продължавам, че политпросветата тук си е чиста загуба на време.

admin

Цитат на: driver1 - Петък, 27 Декември, 2013, 22:22:56
   Хахаха, елементарно мислене - по болшевишки. Сега пък трябва да се пояснявам: става дума за метафора.Защото наистина живеехме "на кредит" - с гарантиран руски пазар за некачестените ни стоки, с гарантирани енергийни доставки срещу гнили домати и консерви с имам баялдъ. И всичко това в името на запазване на статуквото. А до какво доведе? Доведе до демотивирането за работа и конкуренция, а това е локомотивът на прогреса.
  Американците, които също недолюбвам живеят за да работят! И да правят пари. Но се радват на успеха на другия, нищо, че им е конкурент. У нас се радваме на нещастието на другия. Мразим успелите. И в повечето случаи - с право. Защото успяха тези, или децата им, които ни убеждаваха, че всички сме равни. А това е лява идеология.
   Ама хайде да не продължавам, че политпросветата тук си е чиста загуба на време.

Били ни некачествени стоките. Ти имаш ли въобще представа за какви обеми продажби на оръжие например е ставало дума тогава? България е изнасяла годишно оръжие за няколко милиарда долара. Изнасяхме много неща и доста от тях качествени. И кои американци имаш предвид? Онези със 17 трилиона долара дълг ли? На които и гащите са на кредит. Да си чел нещо за построените  в последните години лагери в САЩ? Поинтересувай се, може да откриеш нещо по темата.
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

driver1

Цитат на: admin - Събота, 28 Декември, 2013, 06:29:36
Били ни некачествени стоките. Ти имаш ли въобще представа за какви обеми продажби на оръжие например е ставало дума тогава? България е изнасяла годишно оръжие за няколко милиарда долара. Изнасяхме много неща и доста от тях качествени. И кои американци имаш предвид? Онези със 17 трилиона долара дълг ли? На които и гащите са на кредит. Да си чел нещо за построените  в последните години лагери в САЩ? Поинтересувай се, може да откриеш нещо по темата.

      Виж сега: Ако за онзи период ти само си чел и са ти разказвали, аз лично съм участвал и наблюдавал някои неща.
      Това за оръжието и обемите на производството му у нас е вярно. Но не е повод за гордост.Нищо, че парите не миришат, както е казано. А и е резултат на наложената ни специализация на производствата по линия на СИВ.
      И изобщо не ме интересуват американците с техните трилионни дългове. Това, впрочем, също е спекулация - срещу дълговете те имат икономиката си, а ние какво имаме? Мат'ряла си! И мислене като твоето. Не се безпокой за хамериканците, успокоявай се, че гроздето е кисело...
      А темата тук е за носталгията по социализма. Имам лоши новини за теб - с "онзи" социализъм е свършено. Ние в България се оказахме дотолкова отровени от него, че допуснахме политическата власт да се трансформира в икономическа. Децата на политическите властници от преди '89-та днес са  капиталисти с ляво лоби в Парламента. Десните пък в опозиция издигат лозунги за социална справедливост. Впрочем, това го правят всички политици - изискване на жанра е. И това - докато се чукат с любовниците си в скъпи парижки хотели, или се плацикат на Варадеро, обменяйки ценен опит с просперираща Куба.
   В този смисъл някои вече са построили развитото социалистическо общество. И берат плодовете му. Други - аз, ти, всички, които се дрънкаме тук, няма да бъдем допуснати там. А факта, че изобщо може да има носталгия у някого, който дори не е живял активен живот в социалистическия ни период, показва колко дълбоко е проникнала отровата...
   България загива. Убеден съм в това. Територията и остава и ще бъде поделена във времето. Няма да сме първите. Погинал е Рим. Погинали са Спарта и Византия. Наш ред е. Няма да се обосновавам защо мисля така - огледайте се и ще откриете причините в себе си и около себе си. Жалкото е, че велики империи са загинали в битки с враговете си, а ние ще загинем в битка със самите себе си...

admin

Драйвър, както винаги си точен и убедителен. Ще ти задам обаче един въпрос, на който държа да получа честен отговор. Въпросът ми е дали вярваш в така наречената "желязна завеса"? Питам те, защото съм срещал данни за търговията между изтока и запада и то в гигантски мащаби. Потърси данни например за търговията между СССР и западните държави през 50-те и 60-те години и ще видиш, че всъщност желязната завеса е едно копринено перде. Да поговорим за недостатъците на капитализма? Или вярваш, че всичко е било и е по мед и масло?
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

driver1

Цитат на: admin - Събота, 28 Декември, 2013, 10:48:47
Драйвър, както винаги си точен и убедителен. Ще ти задам обаче един въпрос, на който държа да получа честен отговор. Въпросът ми е дали вярваш в така наречената "желязна завеса"? Питам те, защото съм срещал данни за търговията между изтока и запада и то в гигантски мащаби. Потърси данни например за търговията между СССР и западните държави през 50-те и 60-те години и ще видиш, че всъщност желязната завеса е едно копринено перде. Да поговорим за недостатъците на капитализма? Или вярваш, че всичко е било и е по мед и масло?

  Ще ти отговоря напълно честно. Но преди това ще ти кажа, че не си разбрал същността на Желязната завеса. Тя е не толкова икономическа, колкото идеологическа и чисто физическа. Давам пример: през 1981 за пръв път с родителите ми решихме да посетим Чехословакия с кола. Няма грешка - Чехословакия! Имаше една организация тогава - СБА, която "организираше" такива пътувания. Но те не се толерираха много-много. По-лесно се контролираха автобусните екскурзии, или групите с влак. Та покрай перипетиите покрай подготовката на това "пътешествие" до Прага станах свидетел на невъобразимата блъсканица пред офиса на СБА на малката софийска уличка "Свети Наум". Навъсени и всесилни чиновнички решаваха да пътуваш, или не. А пътуванията по "второ направление" бяха на отделно гише зад което служителката скучаеше. И знаеш ли защо? Защото за да стигнеш до нея, преди това трябва да си минал през Паспортния отдел на МВР в София, да си чакал с часове за среща със служителя по ДС за да обясниш и оправдаеш мерака си да посетиш Австрия, примерно. След това чакаш. И получаваш отказ! Без обяснения, дори не знаеш защо си неблагонадежден за да покажеш носа си в Обетованата земя. Ето, това е Желязната завеса. А не търговския обмен. Защото и тогава Запада е имал нужда от суровини и енергийни доставки от Изтока, а пък Изтока имаше нужда от валутни постъпления с които да плаща за технологиите на Запада. Но това е за друга тема.
    Желязната завеса беше по-скоро за хората, а не за стоките. Всъщност - и за стоките, но  на битово ниво и потребление, а не за промишлените стоки.
    Нищо не е абсолютно на този свят. Така и Желязната завеса не важеше за всички. Другарите имаха свои магазини в София, със специални доставки, където простолюдието не можеше и да припари, внесоха се коли Мазда само за тях, специален ресторант в хотел Рила, Людмила Живкова, наричана Принцесата ходеше на опера в Париж с тогавашния Отряд 28, а за синът на Милко Балев бе внесен първият класен японски мотоциклет в България!
    Ето, това са щрихи от този социализъм по който се очаква да изпитвам носталгия. И то от хора, които лично не са изпитали почти нищо от неговата "сладост".
    Е, няма как да стане!

batalov80

Цитат на: driver1 - Събота, 28 Декември, 2013, 11:39:15
  Ще ти отговоря напълно честно. Но преди това ще ти кажа, че не си разбрал същността на Желязната завеса. Тя е не толкова икономическа, колкото идеологическа и чисто физическа. Давам пример: през 1981 за пръв път с родителите ми решихме да посетим Чехословакия с кола. Няма грешка - Чехословакия! Имаше една организация тогава - СБА, която "организираше" такива пътувания. Но те не се толерираха много-много. По-лесно се контролираха автобусните екскурзии, или групите с влак. Та покрай перипетиите покрай подготовката на това "пътешествие" до Прага станах свидетел на невъобразимата блъсканица пред офиса на СБА на малката софийска уличка "Свети Наум". Навъсени и всесилни чиновнички решаваха да пътуваш, или не. А пътуванията по "второ направление" бяха на отделно гише зад което служителката скучаеше. И знаеш ли защо? Защото за да стигнеш до нея, преди това трябва да си минал през Паспортния отдел на МВР в София, да си чакал с часове за среща със служителя по ДС за да обясниш и оправдаеш мерака си да посетиш Австрия, примерно. След това чакаш. И получаваш отказ! Без обяснения, дори не знаеш защо си неблагонадежден за да покажеш носа си в Обетованата земя. Ето, това е Желязната завеса. А не търговския обмен. Защото и тогава Запада е имал нужда от суровини и енергийни доставки от Изтока, а пък Изтока имаше нужда от валутни постъпления с които да плаща за технологиите на Запада. Но това е за друга тема.
    Желязната завеса беше по-скоро за хората, а не за стоките. Всъщност - и за стоките, но  на битово ниво и потребление, а не за промишлените стоки.
    Нищо не е абсолютно на този свят. Така и Желязната завеса не важеше за всички. Другарите имаха свои магазини в София, със специални доставки, където простолюдието не можеше и да припари, внесоха се коли Мазда само за тях, специален ресторант в хотел Рила, Людмила Живкова, наричана Принцесата ходеше на опера в Париж с тогавашния Отряд 28, а за синът на Милко Балев бе внесен първият класен японски мотоциклет в България!
    Ето, това са щрихи от този социализъм по който се очаква да изпитвам носталгия. И то от хора, които лично не са изпитали почти нищо от неговата "сладост".
    Е, няма как да стане!

Така е винаги си има НАШИ и ВАШИ.Но факта,че сега хората са по-бедни благодарение на некадърници-политици.А ти драйвер сигурно си намерил ниша да преживяваш и ревностно да защитаваш разни боклуци,които не мислят за други освен за себе си.Сега лапачите са повече от богопомазаните при социализма.И се увеличават в геометрична прогресия.

admin

По времето на социализма всяка седмица миеха с едни Шкоди улицата, на която живея. От 24 години насам нито веднъж!
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

driver1

Цитат на: admin - Неделя, 29 Декември, 2013, 16:52:00
По времето на социализма всяка седмица миеха с едни Шкоди улицата, на която живея. От 24 години насам нито веднъж!

    И това е убедителен аргумент за обосноваване на политическите ти пристрастия???
    Колко елементарно!

admin

Цитат на: driver1 - Неделя, 29 Декември, 2013, 17:05:13И това е убедителен аргумент за обосноваване на политическите ти пристрастия???
    Колко елементарно!

Една елементарна констатация е само! Някъде да прочете, че го ползвам като аргумент?
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

batalov80

Цитат на: admin - Неделя, 29 Декември, 2013, 16:52:00
По времето на социализма всяка седмица миеха с едни Шкоди улицата, на която живея. От 24 години насам нито веднъж!

То само това да е.Ако се направи равносметка на положителното за хората преди и сега май сегашните управници и техните поддръжници-Ряпа да ядат... ;D

admin

Цитат на: driver1 - Събота, 28 Декември, 2013, 11:39:15
  Ще ти отговоря напълно честно. Но преди това ще ти кажа, че не си разбрал същността на Желязната завеса. Тя е не толкова икономическа, колкото идеологическа и чисто физическа. Давам пример: през 1981 за пръв път с родителите ми решихме да посетим Чехословакия с кола. Няма грешка - Чехословакия! Имаше една организация тогава - СБА, която "организираше" такива пътувания. Но те не се толерираха много-много. По-лесно се контролираха автобусните екскурзии, или групите с влак. Та покрай перипетиите покрай подготовката на това "пътешествие" до Прага станах свидетел на невъобразимата блъсканица пред офиса на СБА на малката софийска уличка "Свети Наум". Навъсени и всесилни чиновнички решаваха да пътуваш, или не. А пътуванията по "второ направление" бяха на отделно гише зад което служителката скучаеше. И знаеш ли защо? Защото за да стигнеш до нея, преди това трябва да си минал през Паспортния отдел на МВР в София, да си чакал с часове за среща със служителя по ДС за да обясниш и оправдаеш мерака си да посетиш Австрия, примерно. След това чакаш. И получаваш отказ! Без обяснения, дори не знаеш защо си неблагонадежден за да покажеш носа си в Обетованата земя. Ето, това е Желязната завеса. А не търговския обмен. Защото и тогава Запада е имал нужда от суровини и енергийни доставки от Изтока, а пък Изтока имаше нужда от валутни постъпления с които да плаща за технологиите на Запада. Но това е за друга тема.
    Желязната завеса беше по-скоро за хората, а не за стоките. Всъщност - и за стоките, но  на битово ниво и потребление, а не за промишлените стоки.
    Нищо не е абсолютно на този свят. Така и Желязната завеса не важеше за всички. Другарите имаха свои магазини в София, със специални доставки, където простолюдието не можеше и да припари, внесоха се коли Мазда само за тях, специален ресторант в хотел Рила, Людмила Живкова, наричана Принцесата ходеше на опера в Париж с тогавашния Отряд 28, а за синът на Милко Балев бе внесен първият класен японски мотоциклет в България!
    Ето, това са щрихи от този социализъм по който се очаква да изпитвам носталгия. И то от хора, които лично не са изпитали почти нищо от неговата "сладост".
    Е, няма как да стане!

В крайна сметка ходи ли до Чехословакия или някоя навъсена чиновничка не те пусна?
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

admin

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!