Преди време прочетох във форума, че колега не знам си кой петък щел да пише как вижда фирмата.
Преди като направих първа серия аз също писах.
Сега се прибирам преди да довърша втория сериал.
Толкова нерви потроших, че не ми се мисли за друго сега освен да се прибера в къщи. Като работа е нормално. Ремаркетата си шават, има си сервизи в случай на нужда. Имаш си отговорности и знаеш това. Не ме затруднява. Спедиторките са 4. С две вече съм работил и мога да кажа, че хърватката Николина ми доставя удоволствие с начина си на водене. Все едно е с мен, знае всеки момент какво става и при нея няма събота или неделя. Винаги е от другата страна на "жицата".
Но когато ти се изясни че фирмата си е фирма, а ти си никой, когато те лъжат, когато ти кажат че си само устройство зад волана, че за парите които вземаш си се продал на 100%, когато се интересуваш от собствената си съдба и те питат "какво искаш?" и други подобни пикантности, си казвам "най-добре е да си плюя на петите". Това, че шефа е бивш международен шофьор е всеизвестно /и все пак е бивш/, че редовно се плаща заработеното също е всеизвестно. Лично аз смятам, че само това не е достатъчно, ако го няма доверието, взаимното уважение, индивидуалното отношение. Ако го има и това, може и да стане екип /демек колектив/. Само от стари дружки екип не става.
А като се сетя, че започнах като "наш човек". Какво да кажа на моите препоръчители?
Спомням си "далечна" цифра. 9 милиона лева струваше обучението на летец-изстребител. Сега едва ли някой е смятал колко струва и на кого, за да се получи качествен международен шофьор. За това се искат и знания, и характер, и опит, и мъжество. Но не е ли твоя фирмата, това нищо не значи.
Е поне в БГ. Те затова и доста се отказват, и търсят друго житейско решение.
Та фирмата на пръв поглед е бяла, а после се оказва раирана.
А е готино да слушаш свистенето на колелетата, да се чустваш цар на пътя..., е ама като почнат да ти шъткат романа свършва.

