....Смях.... !!!

[Mandor]

http://www.vbox7.com/play:899ce36896
Вие на български ли говорите?

[Mandor]

[tirtonev]

[tirtonev]

[admin]

http://www.vbox7.com/play:277ba016

[Trucker_Boy]

 

[exon]

Не знам дали е точно за тук,но доста се смях на тази българска недомислица....Този бисер на градоустроиството го снимах днес в Град(!?!) Долна Оряховица.

[Trucker_Boy]

Блондинка отива при доктора:
Б: - Доктор, помогнете! Ужили ме пчела!
Д: - Няма страшно, сега ще намажа...
Б: - Но как ще я хванете? Пчелата сигурно отдавна е отлетяла някъде далеч!
Д: - Неее, ще намажа мястото, където ви е ужилила.
Б: - Ааааа. Беше в парка, на една пейка под едно дърво.
Д: - Идиотка! Ще намажa тази част от тялото, където ви е ужилила пчелата и ще мине!
Б: - Така да бяхте казали, докторе! Пчелата ме ужили на китката на ръката. Божичко, как ме боли!
Д: - Коя точно?
Б:(невинно) - Откъде да знам? За мен всички пчели са еднакви....

===================================================================

Нов преподавател се запознава с групата:
- Така, подаръци за мен има ли?
Всички:
- Не!
Един:
- Има.
Преподавателят:
- Ще формулирам по-иначе въпроса: "Има ли отличници в групата? Гледам, че има един.

================================================================

Стои си Свети Петър на вратата на рая и гледа някакъв ту влиза, ту излиза. Гледал го, гледал го, па му казал:
- Абе я се стегни бре - или влизай или излизай!
- И аз това искам, ама тези от Пирогов нещо ме мотат...

===============================================================

Късно вечерта. Пиян мъж е прегърнал уличен стълб. Почуква лекичко по него и фъфлейки вика:
- Пено, отвори!
След малко пак:- Пено-о-о... Отвори, ма.
Един полицай се приближил до него.
- Какво правите тука, гражданино?
... - Ами жена ми ме е заключила и не ме пуска да си вляза.
Полицаят погледнал нагоре към уличната лампа на стълба и казал:
- Странно! Горе свети. Що не отваря тая жена?

[totunio]

За Бюрокрацията в България. Какво е необходимо, за да изпиете чаша вода от чешмата в собствената си фирма:

1. Копие на съдебното решение за регистрация на фирмата
2. Копие от дружествения договор (за дружества)
3. БУЛСТАТ - копие, нотариално заверено
4. Данъчна регистрация - копие, нотариално заверено
5. Договор за наем - копие, нотариално заверено, 2 екземпляра
6. Разрешение от наемателя за ползване на водата
7. Разписки (копие) за платени сметки за вода за последните 6 месеца
8. Анализ от НИМХ за възможност за пиене на вода
9. Разрешително от Районното управление на МВР за пиене на вода
10. Химически анализ на водата от Катедра Химия при БАН - оригинал и нотариално заверено копие
11. Анализ на водата за съставки на вредни вещества, издадено от ХЕИ - оригинал и нотариално заверено копие
12. Декларация, че доброволно желаете да пиете от чешмата
13. Измерване на температурата на водата, заверено от ХЕИ
14. Описание на чашата, използвана за изпиване на водата, заверена от ХЕИ
15. Молба за изпиване на чаша вода, подписана от лицето
16. Удостоверение от НОИ за платени здравни осигуровки
17. Подпис на двамата родители, че са съгласни лицето да пие вода; ако един или двамата родители са покойници - нотариално заверено копие от смъртния акт
18. Декларация за обема изпита вода
19. Разрешение от ВИК за пиене на вода
20. Съдебно удостоверение, че лицето и преди е пило вода
21. Удостоверение за съдимост на лицето, което желае да изпие чаша вода
22. Лична карта на лицето
23. Акт за раждане на лицето
24. Лична карта на управителя на фирмата
25. Акт за раждане на управителя на фирмата
26. Актуална снимка на лицето
27. Актуална снимка на чашата вода и на чешмата (2 бр.)
28. Удостоверение за платени данъци за предходната година на лицето
29. Удостоверение, че лицето няма задължения към НОИ
30. Декларация, подписана от чашата, че желае в нея да се налива вода

[admin]

Бюрокрацията в България винаги е била на едно много високо ниво. Вижте обаче какво сътворяват бюрократите от Брюксел.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4314011

[loshdancho]

Бюрокрацията в България винаги е била на едно много високо ниво. Вижте обаче какво сътворяват бюрократите от Брюксел.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4314011

Края на статията е уникален:Според евродепутата новата директива прави досегашните забрани за кривите краставици и банани да изглеждат все едно плод на здравия разум. Забраните за бананите и краставиците бяха остро критикувани и отпаднаха през 2008 г. Заради тях Брюксел стана обект на подигравки от страна на международната общност.

[totunio]

[tirtonev]

На каква обява попаднах в ,,Спедитор.нет",да се смееш ли,да плачеш ли или пари да чакаш от този ,,чорбаджия"

! Шедьовър (видяно 1512 пъти)
20.11.11 07:42 | 0
КУПУВАМ ЗИМНИ ГУМИ ВТАРА РАКА 6 БРОЯ 315..70..22.5 

[Trucker_Boy]

Харесвам Пловдив , скеча е як !  

[admin]

Току-що завършил агроном съветва селянин: - Господине, Вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши! - И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша...

[Mandor]

http://www.vbox7.com/play:8379edc81b&start=448
Таз сирвитиорка говори почти кат бригадиро

[admin]

Вижте какво намерих като коментар от "Велосипедист" към тази новина. Смешно, но и тъжно. Поздравления за автора на текста.

http://dnevnik.bg/pazari/2011/11/27/1213289_germaniia_i_franciia_skoro_shte_obiaviat_finansov/


Как Ангела и Никола изяли овчиците на всички народи
Народна евр(оп)ейска приказка

Имало едно време един беден селски момък на име Никола. Пасял той овцете на татко си и говорел на френски на малките агънца. Труден бил животът му и корав залъкът му. Пукнела ли зората, Никола извеждал овчиците на паша, подвиквайки им бодро: ,,Але, але!". Паднела ли вечер, ги прибирал обратно в кошарата. За да разбере дали случайно вълк не е задигнал някое пухкаво агънце, той наглас отброявал числото им: ,,Ун, дьо, троа, катр...". След туй хапвал каквото бог дал. А обикновено бог давал къшей царевична питка, бучица сирене и голяма глава елзаски лук. Помечтавал си момъкът и за чаша бордо в близката кръчма, но тъй като знаел колко суров скъперник е баща му, предпочитал да си легне, за да избегне всички усложнения. Заспивал Никола и нощем му се присънвал все един и същи сън. По пътеката, извиваща се като змия по хребетите на планината, при него идвала една русокоса хубавица. Неземната красавица му подавала халба разпенена бира, а усмивката на лицето й ясно издавала тайните й намерения. Една сутрин, когато слънцето вече било разбудило утрото, гъделичкайки го с топлите си лъчи по сънливия нос, Никола си рекъл:

- Додея ми вече да паса овцете на татка си. Ще тръгна по пътечката през планината и ще подиря късмета си.

Речено-сторено. Окачил Никола торбичката на овчарската си гега, преметнал я през рамо и поел по пътеката, следвайки извивките й. Пеперуди прелитали около него, поздравявайки го с размаха на крилете си, сладкотрели славейчета галели слуха му, а пъстробагри цветя радвали погледа му. Омаян от тая красота, момъкът не сещал умора. И само вечер, когато паднел мрак, Никола си спомнял, че е настъпило време за отмора. Избирал си той по-мекичък мъх под някой хилядолетен дъб, отварял овчарската си торбичка, с еврейска точност разпределял дажбата си, а след туй скланял глава върху навитото си сетре, което му служело вместо възглавие, унасяйки го в сладка дрямка. Вълци му пеели приспивна песен, а ръмжене на мечки го карало да се чувства вън от всяка опасност. Дълго вървял така момъкът по горската пътека, докато един ден иззад поредния завой изненадващо се появила чудна красавица с неземна хубост. Къдриците й изглеждали по-златни от злато. Топлият й поглед парел по-силно от знойни слънчеви лъчи. А формите й били по-примамливи от сладка любеница. В ръцете си чудната девойка носела буренце с най-пенливата бира на света. Никола веднага разпознал в нея девойката от своите сънища. Млад бил още Никола, свенлив, и поради това свел поглед. Но чудната девойка тъй насърчително му се усмихнала насреща, че той веднага се окопитил и я поздравил така остроумно, както само французин умее:

- Бон жур! - Гутен морген! – начаса отвърнала чудната девойка. - Накъде се е запътила хубавица като теб в тоя горски пущинак? - Краварка съм, паса кравите на татко си – наченала да разказва своята история неземната красавица. – Но ми омръзна тая орисия. Реших да нарамя буренце с бира и да ида по широките друмища да срещна късмета си. Който ми напие буренцето, за него ще се омъжа и ще го посветя в тайния си план за тотален просперитет и благоденствие.

Младият Никола не чакал да го подканят. Грабнал буренцето и начаса отпил няколко големи глътки от ободряващата течност. Бирата веднага зашумяла по вените му и усилила неговото любопитство за обещавания просперитет и благоденствие:

- Какво си наумила, прелестна красавице? - Укроти нетърпението си, хубавецо! – закачливо отвърнала девойката и подела инициативата: - Я по-добре ми кажи как те думат! - Викат ми Никола, а приятелите Саркош Кольо. А ти как се казваш? - Ангела – рекла хубавицата и така гордо повдигнала брадичката си, че един славей на близкото дърво изпиюкал от учудване и паднал в несвяст на земята. - То се е видяло, че с теб ще си имаме вземане-даване, ами я по-бързо ме посвещавай в плановете си – не издържал вече от страстно любопитство Никола. –Защото и на мен ми додея от бедняшка участ и сиромашка орисия. - Види се, ти си човекът, който ми трябва – насърчила го Ангела. – Но ще ми бъдеш ли верен оттук насетне? - Ще ти бъда верен до гроб – заклел се без много да му мисли Никола, - само бързо казвай за плана си! - Добре, слушай тогава. Имам план да направим тъй, че всички народи сами да ни дадат богатствата си и да ни служат вярно и най-старателно. - Нима искаш да кажеш, че овчарите оттатък Ламанша сами ще ни дадат своите си овчици? – с изненада попитал младият Никола. - И не само те. Швейцарците и те един ден сами ще докарат при нас своите Милки. - А ние с теб ще пием шоколадовото им мляко от сутрин до вечер и повече няма да сещаме сиромашия? - Схватливо момче си. Види се, днес къкметът ми работи добре – засмяла се от все сърце хубавата Ангела и плеснала радостно с ръце. – Точно така, ще изядем всичките им овчици и ще изпием всичкото им мляко. - Но какво ще се случи, ако ония диви балканци се досетят за хитрия ти план? Отколе е известно, че оттам често замирисва на барут. - Не ги мисли тях! Те така и така са накрая на хранителната верига. - Трябва да призная, че планът ти е много хитроумен. Но защо тогава съм ти нужен аз? – не пропуснал да полюбопитства известният сред приятелите си като Саркош Кольо момък. - Ех, глупчо, – засмяла се чудно хубавата девойка, - ти ще си моето непоклатимо алиби.

Натъжил се за миг Никола, че не кристално чистата любов е срещнал в това усойно място, но като поразмислил, решил, че перспективата от сутрин до вечер да яде печени агнешки бутчета, да обръща халба след халба пенлива бира и да пие шоколадово мляко от Милка е достатъчното условие за един разумен компромис. В един миг възмажало сърцето на Никола и той рекъл на чудно хубавата девойка:

- Имаш сделка! Води ме в скромната си хижа!

Ангела го хванала за ръка и двамата младоженци поели към отсрещния хълм, на който едва-едва се мержелеела бедната й колиба, скрита сред десетки раззеленили се шубраци.

Цяла седмица не излизали от хижата двамата младоженци. Никой не знае с точност какво са правели вътре младите хора през това време. Само случайни пътешественици от Киренайка, минали по онези места, и до днес разнасят мълвата, че отвътре се носели неразбираеми възгласи:

- Вуле ву куше авек моа? - Я, я, натюрлих! - Жу тем анкор, мон амур! - Я, я, их либе дих, майне либе!

На осмия ден една прималяла от глад шварцвалдска кравичка изревала зловещо и се строполила безпомощна на земята. Ангела изведнъж скокнала на крака и си спомнила, че има план за осъществяване. Взела четката си за коса и, сресвайки сламено русата си коса, рекла на Никола:

- Скъпи мой момъко, иди при всичките народи от Атлантика до Карпатите и от Ледовития океан до Средиземното море и им кажи, че ги каня на богато угощение. Обещай им всичко, но не забравяй да им заръчаш да дойдат с богатството си. Ако попитат защо е това, ти им речи, че благородната домакиня иска да се порадва на щастието им от все сърце.

Нарамил отново младият Никола овчарската си торбичка и тръгнал по света да изпълни заръката на любимата си. Народите не чакали някой да подканя. Само като чули, че се устройва богато угощение, зарязали всякакви грижи, забравили житейските си неволи, пременили се като за празник и подкарали стадата си към хижата на Ангела. В това време Ангела приготвяла всякакви куливарни вкусотии- пълнени говежди бутове, печени телешки чевермета, шпековани меса и желирани субпродукти. Надошли народите- кой със стадата си, кой със златните си накити, кой с тежките си кесии със златни монети и още като помирисали вкусния аромат, носещ се из приземните слоеве на атмосферата, се нахвърлили с вълчи апетит на трапезата. Но с това всичко не свършило. Ангела била приготвила и много бурета от най-пенливата бира на света. Не се скъпяла тя да я разлива по халбите и да подканя гостите да споделят благата й. И така всички яли, пили и се веселили три дни и три нощи. На утрото на четвъртия ден разбрали, че гощавката се била свършила. На трапезата били останали само няколко неоглозгани кокала. На народите, обаче, тая веселба тъй се била харесала, че никой не искал тя да свършва. Тогава Ангела се изправила пред многолюдието и им рекла:

- Ако искате да живеете във веселба и безгрижие всеки ден, нека всеки от вас отдели по една овчица и една кравичка от стадото си! - Колко му е да отделим по една овчица и по една кравичка от стадата си, бълха ни ухапала – помислили си народите и веселбата продължила още три дни и три нощи.

След тези три дни Ангела отново им рекла:

- Ако искате да живеете във веселба и безгрижие всеки ден, нека всеки от вас отдели по една овчица и една кравичка от стадото си! - Колко му е да отделим по една овчица и по една кравичка от стадата си, бълха ни ухапала – помислили си и този път народите и веселбата продължила още три дни и три нощи.

Така и до ден днешен Ангела и Никола гощават народите с техните овчици и кравички. И аз бях там: ядох, пих и се веселих с всички. Имах още неща да ви разказвам, ама много ме домързя. Пък и ще трябва да отивам да работя, защото моите овчици и кравички бяха първи изядени от европейските народи.

[admin]