....Смях.... !!!

[ivailo079]

Политик от БСП се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита:
- Защо работиш толкова много? Почини си малко...
- Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа...
- Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после к'во? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа... И него го насраха...
- Нищо не разбираш ти, жена! Нашият кабинет се постара да нямат какво вече да серат...

[ivailo079]

[Trucker_Boy]

Политик от БСП се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита:
- Защо работиш толкова много? Почини си малко...
- Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа...
- Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после к'во? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа... И него го насраха...
- Нищо не разбираш ти, жена! Нашият кабинет се постара да нямат какво вече да серат...

Това не си е виц ами самата истина, няма просто какво повече да се каже !
+1

[Trucker_Boy]

[driver1]

Дубре съм яз! Ни ма мислети начи!
Ни ма пудпират никакви дилеми,
ни мога хич ут нищу са уплача,
хабер си нямам ко й тува прублеми.

Са раня харну, зер ду три пъти вичерям -
пи ер квадрата ми замяза на укръжнус,
ма кат намигна на глидалуту, кат са засмея -
дан си пусегна зорлем са удържам.

Дубре съм, ми! Със здравиту, с жувотя
пугаждами са вечи сто и кусур гудини,
пък га на вратника късметя ми пухлопа,
широооку му утварям, дан замини.

[Alexander]

 Открит урок в класа на Иванчо.
Учителката пита:
- Деца, как си представяте комунизма ?
Петьо вдига ръка.
- Аз другарко, си представям комунизма като едно голямо, силно дърво. Вятъра го клати, люлее, но не може нищо да му направи.
Марийка казва:
- А пък аз другарко си го представям като една голяма скала. Морето я блъска, блъска ама тя си стои непоклатима.
Иванчо вдига ръка:
- Аз си представям комунизма като един голям кораб. Вълните и бурите го подмятат, блъскат го насам-натам. Вътре на хората им се такова мамата, ама няма къде да отидат.

[mylord56]

Кара един таксиджия на смрачаване, някаква мадама му маха и той спира. Качва се тя, но видимо подпийнала и си казва адреса. Кара я на адреса и казва колко му дължи, а тя:
- Аааа, нямам пари. Мога да ти платя в натура.
- Стига бе, госпожо, как така в натура?! Деца изхранвам, как ще им помогне това?
- Не знам, нямам пари, каквото искаш ме прави.
Човечецът отчаян, не му се разправя, решил да действа и преместил колата. Тъкмо започнал и спира патрулка. Чука полицаят на стъклото на таксито, отваря таксиджията и полицаят светва с фенерче да огледа:
- Приятел, това е за глоба, как може така?
- Г-н полицай, много ви моля, не ме глобявайте, цял ден заработвам, а в къщи са децата и не можем да се усамотим с жената поне за 5 мин.
Полицаят:
- Добре, този път няма глоба, не знаех, че това е жена ти...
- И аз не знаех, г-н полицай, докато не светнахте с фенерчето.

[Гена]

На един мъж не му ставало. Отишъл на лекар и му дал едно прахче. Казал му:
-Слагате малко от него в храната в продължение на седмица и ще се оправите.
Човекът си заминал и отишъл да обядва в един ресторант. Поръчал си кебапчета и казал на готвача да сложи от прахчето. Чакал, чакал...30 мин, 1 час накрая му писнало и попитал:
-Какво стана с тия кебапчета,бе?!
А готвачът отговорил:
-Ами какво да направя? Стоят изправени на скарата

[sasho]

Колеги, не знам това за смях ли е, или за съжаление, но чесно аз се просълзих от смях:

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки.

Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.
Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат
в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече
освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на
сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.
Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах
върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

Случаят е действителен.

[DeDo Vi]

Е не, не може да е истина егати малоумния карък. И аз се смях до сълзи.

[sasho]

Е не, не може да е истина егати малоумния карък. И аз се смях до сълзи.

Дедо,честно ти казвам, когато нещо ми е криво си го прочета и всичко ми минава. Имам го на флашка. Голям карък,верно.

[admin]

Попаднах на този материал и реших да го споделя с Вас. Моля Ви, не правете това у дома. Все пак и консултантите на БТК са хора. 

http://www.joro711.com/?p=1116

[Trucker_Boy]

- Мамо, май съм бременна!
- Как така бе, дъще, къде ти беше главата, че не помисли?
- Под кормилото май, не помня точно.

=====================================================================

Баща и син катаджии се успали за работа.
Бащата буди сина с викове:
Ставай сине, ставай - гадовете вече цял час карат безплатно!!!

=====================================================================

Исландец обяснява на турист:
- Лятото тук е много кратко. Миналата година се падна във вторник.

[mylord56]

Една млада и хубава монахиня ходила нещо по манастирски дела и на връщане в гората върху нея се мятат двама яки юнака, запушват й устата и й правят няколко тура по пълната програма. След което изчезват в храстите. Младата монахиня се пооправя и се прекръства:
- Благодаря ти, Господи - хем без грях, хем до насита!

[zhzhivko]

http://www.vbox7.com/play:03ecaa44

[ivailo079]

Кола произведена в Китай : D
http://vbox7.com/play:a0e0a57732

[mylord56]

Влиза глухоням в аптеката. За презерватив. Оглежда се внимателно - посетители няма, зад щанда стои мъж аптекар. Глухонемият застава до гишето, вади си члена и го пъха в отвора. Слага парите до члена и с жестове се мъчи да покаже, че иска презерватив...
Аптекарят слага очилата, поглежда члена, поглежда парите... и си вади своя член. Слага го до този на глухонемия. И с просто око се вижда, че членът на аптекаря е по-голям. Аптекарят въздъхва, взема парите и казва на посетителя:
- Ами като не си уверен, че ще спечелиш - не играй!

[mylord56]