....Смях.... !!!

[admin]

 

[admin]

[RFF]

[RFF]

[Pando85]

 

[gadinka]

Уважаеми колеги, нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.
От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.
Ако вдигна аз телефона - затварят. Взе често да се среща с "приятелки", а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.
Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.
Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.
Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.
И гледам - ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!
Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?

[kratun4o]

Виж и тампона на ск.кутия,че от там заминават и амортисьорите.

[ceko1969]

Скъпа Лили,

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме...

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по ташаците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.

Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.

Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат

Източник: http://www.vicove.com

[!.!.!]

Цекооооооо така ме разсмя +

[ceko1969]

Дано да не ви дотягам, но ..........

Авторството на този прелюбопитен текст се преписва на англичанин на име Стивън, който е щастливо женен за българка. Според коментиращи обаче автор, на най-споделяното четиво в социалната мрежа през последните дни, е българин.

Главният герой е взел в дома си двама наематели – българи и в текста разказва за общите им приключения.

Предлагаме ви го заради симптоматичния поглед към нашенското. Изводите може да си ги направите сами.

Казвам се Стивън и съм от Улвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.
Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други. Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета.
Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара.
На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?! Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент.
Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват ,,резервно пиене" – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.
Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история.
Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите.
Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: ,,хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете". Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.
Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: ,,хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба" !! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин. Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта.
Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или ,,фанахме" с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах ,,фак"... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: ,,майка ти тъпа да еба, да еба" и добавяше: ,,в гъзъ да еба" – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.
Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни ,,потребителски"(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.
С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали..." Край на разговора


Източник: http://e-burgas.com/

[driver1]

       ГОЛЯМА част от българите живеят само за празниците – щом мине Коледа, почват да пресмятат колко почивни дни ще им дадат за Трети март. А след Трети март заживяват с мисълта за Гергьовден.

Традицията повелява българските празници да бъдат чествани в домашна обстановка. Домакинът става рано и даже се изкъпва, дори да не е събота. След това си изпива кафенцето, облича си официалния анцуг (на който вика "анцунг") и излиза да напазарува продукти от първа необходимост – ракия, бира, евтино бяло вино за жените, домати и кайма за кюфтета. Връща се вкъщи, пълни хладилника с алкохолите и авторитетно нарежда на съпругата си: Марче, почвай салатата, че гостите ще дойдат всеки момент.

Още преди да дойдат гостите, домакинът пуска за настроение "Планета ТВ" и си налива една ракия, за да провери истинска ли е. Истинска е! Това е повод да си налее втора.
Марчето вече е нарязала салатата и гостите започват да идват: братовчедът, баджанакът, няколко съседи и един колега. Засега са без жените си, обясняват, че жените им ще дойдат "по-късно". Ядат от салатата и викат "нямаше нужда". Домакинът разпорежда на Марчето да почва да пържи кюфтетата.

След десетина минути апартаментът вече смърди жестоко на пържено и цигари. Не отварят прозорците, за да не настинат. Обсъждат актуалните новини от политиката и футбола. И към двете теми отношението е еднозначно: "ае ше им еба майката, тея са пълни нещастници".

Кюфтетата са готови. Марчето ги сервира, гостите пак викат "нямаше нужда". Марчето ги гледа мрачно – ега ти празника, цял ден да им слугувам на тия алкохолици.
Третата бутилка ракия е на привършване. Ще звънна на Митака да купи още две шишета, успокоява гостите домакинът. Звъни му. Митака вика: немате грижи, ей сега идвам. Компанията се успокоява и временно минава на бира.

По телевизията пускат най-яките кючеци на Тони Стораро - все пак е празник. Домакинът усилва до дупка музиката и се провиква: "Аре, кат сме най-зле – така да сме!" Всички се съгласяват. В крайна сметка това е българската мечта – постоянно да ядем и да пием. Всичко останало е загуба на време.

Към 5 следобeд започват да пристигат отчаяните съпруги. Всички са с високи токчета и килограми грим върху лицата си. Затварят се в кухнята при Марчето, която пържи втора партида кюфтета. Пият бяло вино, злословят против мъжете си, съчувстват . Марчето не издържа на напрежението и се разплаква. Едрите сълзи капят в тигана и горещото олио я изпръсква. Трагедията е пълна.

Бирата също свършва, а Митака още го няма. Домакинът му звъни изнервен: "Ари ве, ко стаа?" Идвам ве, успокоява ги Митака. Но компанията е жадна. Минават на бялото вино, дето го пият жените им.

Разговорите около масата стигат неизбежно до патриотичните теми. Всички се обединяват около идеята, че "македонцити са си чисти българи" и че "имами 1300-годишна история, пък европейцити нямат нищо". Лек спор настъпва с комшията Колю, който твърди, че "Волен е истински българин, само той ши на опрай".

Останалите от компанията обаче са на мнение, че "Волен е пълен капут". Колю леко се разсърдва, после се съгласява.

Следващата тема е "Кой прецака България?". Според едни това са евреите, според други – турците, според трети – турските евреи. Домакинът се развиква, че имало план за унищожение на България. Казвал се Ран-Ъп или нещо такова. Не си спомнял точно, ма било абсолютно вярно. Бил го чел в интернет.

Всеки крещи и не слуша другите. В тоя момент пристига Митака с две бутилки ракия. Вече е много пиян. Домакинът го прегръща и го целува. Нарежда на Марчето да изпържи още кюфтета, не може да стоим така на празна маса.

В хола влиза жената на Колю и с тревожна физиономия казва: Кольо, айде да си ходим, детето е вдигнало температура.

А, температура!, вика Колю. Знам я таз температура, утре има класно по математика. Всеки път преди класно вдига температура.

Кольо, детето е зле, драматично казва съпругата. Ставай да си ходим.
Иди да го видиш, намира компромисно решение Колю. И ми са обади. Ку е зле, ша си дода.
Съпругата изфучава гневно и си тръгва.

Ей тва е мъжката приказка, казват аверите от компанията и си наливат по още една ракия.

Кат сме най-зле – така да сме.

Сред мъжете настъпва известна гузност и състрадание към съпругите. Това не е резултат на доброто им възпитание, а на изпития алкохол, който вече ги е размекнал.
Ари ве, момичита, провиква се домакинът. Ко кибичити в таз кухня! Илати при нас.
"Момичитата" идват от кухнята леко кисели. Основният им проблем в живота е, че не искат да бъдат некви прислужници, които само носят кюфтета и салати. Искат да бъдат уважавани.

Разговорът преминава към по-небрежни, светски теми. Например "колко проста е тая Златка, направо не е истина".

Съпругите са убедени, че я превъзхождат в интелектуално отношение и не разбират защо нея я дават "пу тиливизура", а тях – не. Мъжете се съгласяват. Домакинът излиза на балкона и хвърля няколко пиратки – все пак празник е.

На три от съпругите им се пишка, но Митака се е заключил в клозета и е оповръщал всичко.

Изнервени от все по-набъбващите си пикочни мехури, съпругите подканват мъжете си да си ходят. Мъжете категорично отказват. Избухват грозни скандали.

В крайна сметка съпругите побеждават. Мъжете са извлечени от масата насила, само Колю остава да си допива с домакина и философски обобщава "ай ше им еба майката курвенска, поне на празници да спрат да дуднат".

Домакинът подпалва с цигарата си зелената булана върху дивана. Настъпва лека паника, после пожарът е потушен с бира. В хола се разнася нечовешка смрад, но празнуващите запазват оптимизма си.

Кат сме най-зле – така да сме.

Пускат си порно, за да разведрят обстановката. Колю се опитва да обясни какви са приоритетите в живота му, но поради изпития алкохол не успява да произнесе думата "приоритети".

Домакинът заспива с лице в салатата.
Марчето отчаяно плаче в кухнята.

Иво Сиромахов за "24 часа"

[ceko1969]

Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях.
Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин
мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала
прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала,
но често му правела забележки: "Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата".
Но мъжът й винаги с ведър глас я успокоявал: "Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи".
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът й все още спял и слязла в кухнята
да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент
я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и т.н. вътрешности и се качила
горе в спалнята, където мъжът й все още спял. Внимателно го отвила, събула му нощницата и изсипала
вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на
коледната вечеря.
В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа й. Последвала кратка тишина
след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът й, цял пребледнял
и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала: "Какво
ти се е случило, скъпи?". Той отговорил:
"Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето че
тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно.".

[Mandor]

 Жената, която миеше прозорците с къса пола и прашки, след двадесет минути бе изтеглена от перваза на прозореца от съпруга си, който я видял в Youtube.

[Pando85]

Някой доста се е отвеял 

[tankia]

Обява:
"Млад, здрав и снажен, притежавам две офшорки, яхта, вила на Хаваите, Порше и частен самолет! Не купувам и не продавам нищо - просто искам да се похваля!"

[ceko1969]

В тролея жена с пола седи срещу мъж.
Мъжът кьм жената:
- Ще ви дам 10 кинта,ако си вдигнете полата над коленете.
Жената ги взима и си вдига полата малко над коленете.На мъжа му става неудобно да повтори, но тя му предлага:
- За 20 кинта ще ви покажа къде ме оперираха от апандисит.
Мъжът веднага й дава 20.
–Ето в тази болница–посочва през прозореца госпожата.

[naum4o]

Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат по жените на улицата, макар че...
Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален. Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец. Липсата на алкохол води до оглупяване и тежка шизофрения. Изкривяват се представите за света. Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес.  Фьодор Михайлович Достоевски

[naum4o]