....Смях.... !!!

[МИНКО ИЛЧЕВ]

АКО ШОФЬОРИТЕ СЕ ДЪРЖАХА КАТО ПОЛИТИЦИ, TE БИХА ГОВОРИЛИ ПО ТОЗИ НАЧИН:
- Кога ще пристигнеш на адреса?
- Благодаря за въпроса... Днес много хора ме питат за това, дали ще се справя. Разбирам причината за това и определено мога да ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се отрича това би било нелогично. Може би не се движа с нужното темпо, но пристигането е само въпрос на време. И днес времето - това е един много ценен ресурс. Съгласен съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и да се постигнат много по-добри резултати в тази област. Можем да кажем, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!   

[МИНКО ИЛЧЕВ]

[Tarykata]

Автовоз 1


Автовоз 2


    Редактирани връзки!

[Tarykata]

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     Често става така.


"Искам да стана спедитор! Имам лаптоп и телефон. За офис ще ползвам стая от апартамента на мама и тате. Обещавам да смъквам само 30% от навлото за себе си! Все пак и за поддръжка на камионите трябва да остане нещо... Капиталът, който е вложен в камиона няма да го смятаме - те тия пари са подарък от Дядо Мраз! Пътни такси ли? - слагаш лепенка на номера и караш смело! Шофьорска заплата... тоя пияница ще кара цяла седмица на каса бира и литър ракия... повече не му трябва! Нищо, че е положил усилия да изкара тия категории и е далече от семейството си. Нищо, че носи наказателна отговорност и рискува живота си! Нека бачка мръсното куче! А... я виж - спедитор да си... е много отговорна и престижна работа. Не смъкнеш ли едни 200€ от навлото... значи не си направил нещата както трябва... Някакви съвети ще ми дадете ли?"

[МИНКО ИЛЧЕВ]

     А добър ден...!

Перфектното мотивационно писмо :
''Не съм готов за работа под стрес, както и за извънреден труд, освен ако за това не съм солидно заплатен.
Честно казано, не ми пука за целите на вашата компания, ако със заплатата си не мога да покривам всички свои текущи разходи, плюс и да ми остане за облекло и обувки , книги, пътувания, почивка и спорт.
Действам на принципа колкото парите, толкова и музиката.
Също така, изобщо не ме интересува, че сте на загуба и очаквам, че всички законови задължения ще изпълните навреме, и че ще спазвате всички празници, както и годишния ми отпуск.
Факт е, че ще ви напусна веднага, щом открия по-подходяща работа с по-големи шансове за растеж.
Комуникативен съм с приятни и учтиви обноски, но за дразнителите фитилът ми е много къс.
Псувам на няколко световни езика, но сериозна кореспонденция и разговор мога да водя само на майчин език и на английски, и не се фукайте с мултинационалността на компанията, тъй като и това, което ви предлагам, ви е много.
Това, че от време на време, реализирате сделка със Сърбия, Босна, Хърватия или Словения, не ви прави сериозна мултинационална компания.
Следвах 100 години, но смятам, че е успех, че изобщо и завърших факултет в тази страна, каквато е тя към настоящия момент.
Усъвършенствам се непрекъснато и без вас, защото съм любопитен човек и мисля, че животът има смисъл и без да се съсипеш от работа.
Реагирам само на положителна стимулация.
Недейте да ме тормозите с тестове и тийм-билдинг глупости.
Ако вече си падате по такива европейски "изпълнения",
тогава осигурете ми и европейска заплата и условия на труд.
Това, че сте били на два, три семинара, не ви прави образована личност.
Което не знам, ще науча, не съм дебил.
И, да, има неща в живота, които бих правил от чист ентусиазъм, но за съжаление трябва да ви кажа, че работата, която предлагате, не е едно от тях.''

[МИНКО ИЛЧЕВ]

ПРОДАВА СЕ ДЖИП
В ДЖИПА НЕ Е СЛУШАНА ЧАЛГА! Слушам само Болерото на Равел!  Дясното огледало почти не е ползвано, защото не виждам с дясното око. Купен е от една баба - даже бастунът й още лежи в багажника. Контактният ключ не е ползван, защото само на бутане го паля джипа (чувала съм, че е проблемен и да не го хабя). Стъклата никога не са отваряни, защото много бързо настивам. Фаровете никога не съм ги светвала, защото не обичам да карам в тъмното (изпадам  в депресия). Много е икономичен - сипвам 20 литра нафта, тръгвам да пътувам, минавам 200 км, спирам и почвам, да точа, да продавам. Нищо не гори (на дърпане говоря). Не съм включвала никога 4х4, защото съм чувала, че почва да гори с 1 литър повече, а нямам такава възможност. Само на ОМВ съм зареждала. Абе влюбена съм в него! Само един път съм минавала през легнал полицай и после слязох и му се извиних (добро момиче съм и ми е съвестно, да минавам върху тях). На четвърта никога не съм включвала, защото работата ми е близо до вкъщи и няма къде да развивам такава скорост. Амортисьорите не съм ги натоварвала, освен с фототехника, но гледам, да е нова, че старата е по-тежка. Сенниците не съм ги пускала, защото съм високa и не се налага. Ключалките не са ползвани, защото го държа в гараж, а той се заключва. Моторчето на чистачките не е ползвано, защото не го карам в дъжд. Клаксона не съм го ползвала, защото никой не ми е препречвал пътя. Вратите са отваряни само няколко пъти, защото влизам през шибидаха, за да не хабя пантите. Тегличът не е ползван - не знам как.🙄😁😂

[МИНКО ИЛЧЕВ]

Честит Спасовден – професионалният празник на всички шофьори в България!

На този ден ви пожелаваме здраве, желязна концентрация, добри пътища и още по-добри хора по тях.
Нека Свети Христофор – небесният покровител на всички пътешественици и водачи – бъде с вас на всяка крачка (и километър)! Според легендата, той пренесъл Христос на раменете си през бурна река, носейки го безопасно – така както вие ежедневно поемате отговорност за човешки животи и товари. Нека ви закриля и ви води по най-сигурния маршрут.



Днес е Спасовден. Те ти, булка... Имало и срамен фолклор

Изразът ,,Те ти, булка, Спасовден!" се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос?
,,Те ти, булка, Спасовден" е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.

,,Блажното" народно творчество дълги години бе пренебрегвано от изследователите на фолклора, вероятно поради ,,срамния" си и непрестижен характер. В последните години група антрополози и фолклористи изследваха част от този фолклор, разпитаха бабите и публикуваха автентични народни приказки, поговорки, песни и обичаи с еротично съдържание.
В сборника ,,Фолклорен еротикон", съставен от Флорентина Бадаланова, са публикувани няколко варианта на приказката ,,Те ти, булка, Спасовден", разказани от различни хора. Ето интерпретацията на Господина Митрикова от гр. Лом, обл. Монтана (запазен е автентичният диалект на разказвача):

,,Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. – вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре... Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
– Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
– Ей, момче, така и така, – ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
– Щом е такава работата, нема к'во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: ,,Их-ху-ху-ууу!" – из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и ,,на ситно" (местен танц, известен с името ,,ситната") стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата – на главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: ,,Господи, спаси ме!" И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден ,,Спасовден" и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: "Те ти булка, Спасовден!" – оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема".
Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Според християнската (а не фолклорната, езическа) традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден се въздигнал в небесата.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се ,,борят" срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

[МИНКО ИЛЧЕВ]