• Welcome to Форум на българските шофьори.
 

Уста Кольо Фичето

Започната от admin, Понеделник, 10 Март, 2014, 22:01:18

« назад - напред »

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

admin

Сякаш нещо стяга гърлото ми, гледайки този уникален клип.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

admin

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

naum4o

Имам честта да съм внук на човека, дарил къщата си за музей на Кольо Фичето. Дядо ми, Бог да го прости, големият композитор и кореняк дряновец Тодор Попов, дарява за музей на община Дряново къщата си в края на 60-те. Къщата е във възрожденски стил и е разположена на стария калдъръмен площад, в стария център на града. Отдясно на музея е и паметникът на дядо ми. 
Като толкова ви се иска да боядисвате паметници, то идете пред посолството на САЩ и боядисайте паметника на онези, които изравниха София със земята през зимата на 1943-1944г., но ония там ще ви отстрелят като кучета, защото за тях не сте нищо повече от самопродали се РОБИ!

naum4o

Като толкова ви се иска да боядисвате паметници, то идете пред посолството на САЩ и боядисайте паметника на онези, които изравниха София със земята през зимата на 1943-1944г., но ония там ще ви отстрелят като кучета, защото за тях не сте нищо повече от самопродали се РОБИ!

Красимир Тодоров

Аз направо...
много въздействащ клип
Егаси, сега как не съм си и у дома.. все едно съм на 5-6, дедо ми ме води с грапавата си ръка, аз соча наляво-надясно и питам за всичко, мирише ми на вар, на въглища от ковачницата... на масло от машините в помпената станция... и на зелено, на сено, на обор..

Кой не е имал село нищо не знае, само с йовковите разкази не става.
Ох заеби!
Админче, стига би по тънката струна!

Красимир Тодоров