Честит празник
Форум на българските шофьори
Четвъртък, 31 Декември, 2020, 15:07:12 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
driver-bg.eu
 
   Начало   Обяви Мрежа Галерия Търси Календар Членове Етикети Вход Регистрация Чат  
mobimax.bg
collapse
Страници: [1]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Честит празник  (Прочетена 376 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
admin
Администратор
Потребител герой
*****

Рейтинг: +1703/-784
Неактивен Неактивен

Пол: Мъж
Bulgaria Bulgaria

Публикации: 7104
Теми: 530



Активност
0.2%

54851755
georgi.i.katsarski Joro711 +GeorgiKatsarski Joro711
WWW Ел. поща
« -: Четвъртък, 02 Юни, 2011, 11:07:28 »
ОтговорОтговор

Днес е 2-ри юни. Да си спомним за Христо Ботев, българския национален герой, революционер, поет и публицист. На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

Творбата е печатана за първи път във в. „Независимост“, 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в „Песни и стихотворения“.

Share this topic on FacebookShare this topic on Twitter

Активен

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!
Форум на българските шофьори
« -: Четвъртък, 02 Юни, 2011, 11:07:28 »

 Активен
Етикети:
Страници: [1]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

* Реклама
* Google Plus
* Реклама
Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2009, Simple Machines
SimplePortal 2.3.5 © 2008-2012, SimplePortal
Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!