• Welcome to Форум на българските шофьори.
 

Стачките в Гърция

Започната от Huge, Сряда, 06 Февруари, 2013, 09:05:04

« назад - напред »

0 Потребители и 2 гости преглеждат тази тема.

rider777

Най-жестоко поробеният е този, който се мисли за свободен,,,,, след като задаваш такива въпроси явно много,,,,,, айде весело и умната.
Никога не съм обичал и толерирал тъпанарите, мързеливците, завистливците, злобарите и ,,,,,,,,,,,,
Колкото по-нависоко се реем, толкова по-дребни изглеждаме на онези, които не могат да летят.
Най-добрият учител в живота е опитът. Вярно, взима скъпо, но обяснява разбираемо ,,,,,,,,,,,,

rider777

Никога не съм обичал и толерирал тъпанарите, мързеливците, завистливците, злобарите и ,,,,,,,,,,,,
Колкото по-нависоко се реем, толкова по-дребни изглеждаме на онези, които не могат да летят.
Най-добрият учител в живота е опитът. Вярно, взима скъпо, но обяснява разбираемо ,,,,,,,,,,,,

Бриги Магнито

Цитат на: rider777 - Четвъртък, 07 Февруари, 2013, 08:55:28
Захари, колегата ни от форума днес е трябвало да пътува от Италия за Гърция с кораб и са казали, че ще стачкуват та нощес се чухме по скайпа и каза, че пресича Унгария на път за България,,,,а гърците си търсят правата както НИКОГА няма да направи овцедушния ни Народ, който е под еврейско иго,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Така би трябвало да постъпи всеки трезво мислещ шофьор,а не да беси глава с дни или седмици или месеци с идеята,че на шефа ш(щ)ела да му се върже кюрията вместо да се отвиси и да се нагнете някъде ,където резултати са мътни.

Стачките почти винаги не са страшно нещо,но ако малко се позговни работата тъкмо стачките се развиват към размирици и още малко ако се сговни може и към гражданска война естественно това рядко се случва все пак всички сме вече твърде цивилизовани.

Та ми е чудно след като ситуация със стачка се вихри втори-трети-пети ден с къв акъл требва да висим и да чакам нещо.Аванс ли ще ми дадат или па заплата,нова година ли ще идва или пък коледа.
Чудя се ако поради катастрофа ви кажат,че дадена магистрала ще е затворена с часове колко ще висите да чакате,а не вземете си фанете стария път(национала) или е по-лесно докато висите да заключите ,,Баси малоумниците глей ги как се помляха и измряха и ми прецакаха преминаването,нарушиха моя интерес,интереса на шефа и напудриха настроението на диспонентката,,
Тъпо ,когато хора ,група от хора се борят за нещо било права,за живота си(примера с катастрофата) и прочее неща да се яви гол Асан и да кае скии ги па тия прецакаа целото нападение.
Да и аз го играем велик,ма айде баста бре сите сме хора,трябва сме толерантни един към друг ,тия де се вземат твърде насериозно ,мноо са си повервали.




Бриги Магнито



bojo

Цитат на: rider777 - Четвъртък, 07 Февруари, 2013, 14:59:20
Най-жестоко поробеният е този, който се мисли за свободен,,,,, след като задаваш такива въпроси явно много,,,,,, айде весело и умната.
Ха ха ха не ми отговори приятелю,това не е отговор,няма значение.Мислех,че ще намеря някои отговори тук...явно ще трябва да ги търся другаде.Колко съм поробен и колко свободен,не знам, аз моя избор го направих преди 14 години да напусна БГ. наистина стига по тая тема,че съвсем избягахме от темата  ???благодаря за пожеланието,наистина трябва да го караме по весело. ;D
Божо

rider777

СВЕТЪТ В КРАЯ НА ИСТОРИЯТА

Утвърждаващият се на планетата нов световен ред е, преди всичко, икономически. В ерата на Pax Economicana традиционните геополитически оси Изток-Запад и Север-Юг се трансформират в далеч по-сложна геоикономическа конфигурация

Cъвременният процес на икономическа глобализация би могъл накратко да се формулира така - ако в миналото световната икономика беше онова поле, върху което действаха суверенните държави, днес тя е напълно автономен субект, опериращ върху територията на националните държави. В същото време обаче, появата на този

Уникален глобален субект
съвсем не води автоматично до изчезване на предишните "актьори" от сцената. В резултат от това днешният свят представлява странна еклектична реалност, далеч по-сложна и нерядко парадоксална в изявите си, съчетаваща най-характерните белези на споменатите по-горе две системи. Паралелно с това, естествено, се извършват и качествени промени в традиционните проекции на политическата власт в света. Икономиката променя вътрешното си съдържание, започва да се изявява не просто като средство за управление на стопанската дейност, но и като доминираща система за обществено управление - т.е. като политика и дори като идеология на настъпващата нова епоха. Пряка последица от което пък е постепенната замяна на досегашните геополитически императиви, с нови - геоикономически. Световната хегемония вече не се свързва с завоюването на нови територии, нито дори с прякото подчиняване икономическото пространство на "противника". Днес тя е свързана по-скоро с налагането на собствената политическа воля и виждане за бъдещето, с установяване и поддържане на желаната топология на световните стопански връзки, с достигането на стратегическите предели, определящи се от геоикономическата конкуренция и, накрая, от възможността за укрепване или ерозия на една или друга система от социално-икономически ориентации.

В рамките на новата глобална (но не и универсална) икономика все по-ясно се очертават контурите на нейните "специализирани сегменти" - така наречените "големи икономически пространства", обединени от общите си културно-исторически традиции, общ тип стопанска практика, общи социално-икономически интереси и стратегически цели. Тези пространства нерядко излизат извън географските рамки, в резултат от което от развалините на доскоро съществувалия "двуполюсен свят" се надига призракът на един "нов регионализъм", който вероятно ще оформи геоикономическия скелет на света през Третото хилядолетие. В основата на "големите икономически пространства" ще бъде органичното взаимодействие между новите регионални силови центрове и влизащите в съответното "голямо пространство" национални държави.

Типологията на взаимоотношенията в така очертаващият се Paх Economicana, значително се отличава от принципите, върху които се основаваше организацията на различните международни организации и системи в досегашния свят. Такъв ключов вид дейност като финансово-правното регулиране (т.е. реалния механизъм за глобално планиране и дългосрочно ресурсно преразпределение) например, занапред все повече ще се превръща в прерогатив на рязко обособен икономическо-политически елит, оформящ доминиращия слой на новата глобална икономика и не без основание свързван днес със Съединените щати. Именно САЩ се опитват да наложат схемата на еднополюсния свят, поставяйки под контрол останалите геоикономически пространства и континенти и обединявайки ги в единна йерархична и централизирано управлявана структура. Последното обаче става все по-трудно постижимо, по ред съвсем обективни причини.

Краят на ХХ-ти век
се оказа и края на биполярната определеност на света, в който голямата геополитическа игра в общи линии следваше правилата изработени в Ялта през 1945 и три десетилетия по-късно уточнени в Хелзинки. В резултат от фундаменталните промени през последните десетина години радикално се промениха дори основните геополитически оси Изток-Запад и Север-Юг, определяли световното развитие през отминаващото столетие.
Новият световен модел изглежда далеч по-сложен. От една страна той се очертава като "хексагонален" (и в този смисъл като многополюсен), като в състава му влизат четири "големи пространства" - северноатлантическо, тихоокеанско, евразийско и "южно"обхващащо преимуществено регионите около Индийския океан, а също и две транснационални пространства, които излизат далеч извън рамките на познатите геополитически схеми. Въпросните региони обаче, съвсем не са равнопоставени и в този смисъл, светът на ХХІ век ще продължи още известно време да се развива като еднополюсен.

Така нареченият Север вече не представлява единнно "голямо пространство". В негов "основен нерв" постепенно се превръща икономиката на така наречения "Нов Север" и тъкмо тя повече или по-малко определя правилата на играта на планетата, регулирайки глобалните икономически операции.
Със северноатлантическия регион тясно е свързана и икономиката на "квази-Севера", извличаща основните си печалби от неравномерността и липсата на равновесие в световното развитие и тъкмо в това неравновесие придобиваща своята странна, почти турбулентна, устойчивост. Не по-малко ярка характеристика на северния ареал е впечатляващият резултат от научно-техническата революция на новото време - геоикономическият "Запад". Именно тук се създава особен тип национално богатство: развита социална и промишлена инфраструктура, обезпечаваща производствата на свръхмодерните "информационни" технологии, значителна част от които след това се "тиражира" (частично в процеса на износ на капитали) и в други региони на планетата.

И макар че границите между трези пространства, в рамките на някогашния Север, все още са трудно отличими, стратегическите им цели вече забележимо се разминават, а в определени случаи дори си противоречат. В този смисъл е особено интересен вътрешният, чисто геоикономически смисъл на разширяването на НАТО на изток, даващо шанс на високотехнологичната промишленост на "Запада", изправена пред сериозни проблеми, да получи огромна глътка въздух, осигурявайки се в най-близко бъдеще пазари, оценявани на 100-200 милиарда долара. В

Нова геостратегическа реалност
се превръща и намиращият се в състояние на преход "постсъветски свят", погребал под руините на плановата икономика могъщия доскоро властови полюс - някогашния "Изток". Както и да се обозначава това "голямо пространство" - нова Руска империя или ОНД, то си остава един от шестте геоикономически полюси на новото време, намиращ се днес в хаотично движение, чиито истински характер и значение тепърва ще се изясняват.
Очевидно губи единството си и така нареченият "Юг" - бившият Трети свят, разпаднал се на няколко автономни геоикономически пространства. Една от причините за това е фактът, че масовото промишлено производство, като системообразуващ фактор (в геоикономически смисъл), постепенно се измества от северноатлантическия регион към азиатско-тихоокеанския. Тук, върху необятните простори на Големия тихоокеански пръстен, включващ и такъв нетрадиционен компонент като оста Индустан-Латинска Америка, се формира второто промишлено пространство на планетата - "Новият Изток", в известен смисъл запълващ биполярния вакуум, образувал се от разпадането на световния комунистически блок.

Добивът на суровини продължава да бъде определящ за държавите, принадлежащи към съвременния "Юг", обединяващ предимно страни, чието население изповядва исляма, и разположени главно в тропиците и субтропиците. Кръвно заинтересувани от радикално преразглеждане на съществуващата днес система за разпределение доходите от трафика на суровини, принадлежащите към този геоикономически макрорегион търпеливо очакват своя час, бавно приближаващ се с постепенното изчерпване запасите от природни ресурси. В дългосрочен план "Югът" се стреми също към установяването на нов екологичен ред, солидаризирайке се в тази област с онези държави на планетата, които макар и да нямат големи запаси от суровини, притежават мощен биосферен потенциал (сред тях, на първо място Китай).

В същото време, в "задния двор" на съвременната цивилизация, се формира още един геоикономически персонаж - архипелаг от територии, поразени от вируса на социалния хаос, постепенно превръщащи се в самостоятелен стратегически пояс на планетата през новото хилядолетие - т.н. "Дълбок Юг". Той представлява своеобразен маргинален свят, чието битие се определя предимно от глобализацията на асоциалните и откровено криминални тенденции от различен тип. Достатъчно е да споменем, че в него господстват "мръсните пари" - независимо дали получени от криминалната приватизация и откровено разграбване в "посткомунистическото пространство" или от наркотрафика, чиито годишен оборот е около 400-600 милиарда долара. Интересното в случая е, че асоциалният по своята специфика "Дълбок Юг" намира ред допирни точки с крепящият се върху откровени финансови машинации "квази-Север", формирайки заедно с него единно еклектично пространство, съществуващо за сметка на своеобразна цивилизационна рента - т.е. планомерното разхищаване на националното богатство, създадено от труда на цели поколения.
На фона на всичко казано дотук, става ясно, колко изкуствени и нереални са повечето оптимистични схеми на

Така нареченото "постиндустриално общество"
В редица случаи вместо тях съвсем ясно изпъква суровата реалност на цивилизационния регрес и деиндустриализацията - тези очевидни симптоми на наближаваща глобална криза. Очевидно е, че съвременната икономика преживява дълбока вътрешна мутация. Формира се новата икономика на ХХІ век, същността на която е инволюционния път от капитала към рентата, от класическото индустриално стопанство към специфичните механизми за извличане на свръхпечалба предимно във вид на рента, изплащана от едно геоикономическо пространство на друго.
Именно споменатите по-горе геоикономически пространства, формират и така нареченият нов световен ред. През идващото столетие, да бъдеш пълноправен участник в сложната глобална игра, означава преди всичко да си наясно с интересите на един или друг от световните икономически полюси, стремящи се максимално ефективно да реализират своята фундаментална специфика. На този фон опитите на българския политически елит да гради националната ни стратегия единствено в рамките на така наречения "еднополюсен модел" излеждат и безнадеждно демодирани, и предварително обречени на неуспех.
Всъщност, ако оставим настрана хипотетичните цели на слабите (поне към днешна дата) геоикономически играчи (като например стремежът на "Юга" към установяването на нов икономически и екологически ред),

Основните геоикономически концепции
чието съперничество определя и съдържанието на модерната епоха са следните: тази на "новия световен ред", организиращ сложната система за равномерно разпределение и преразпределение на жизненоважните ресурси на планетата; тази на "неконтролируемото развитие", ултралиберална по своята същност, и свързана със субективните интереси на големите финансови оператори и все по-стохастичния характер на "свръхоткрития свят" на виртуалната реалност; чисто палиативното "структурно преустройство", т.е. адаптацията на различни сегменти от световната икономика към нуждите на глобалния пазар в рамките на сегашната му "северноцентрична" конфигурация (по този път се движат много страни от Африка, Латинска Америка и "постсъветското пространство"); концепцията за "устойчиво развитие", съчетаваща икономическата дейност с императивното решаване на ред назрели екологични и социални проблеми; различните варианти на "неопротекционизма" или пък идеята за "форсираното свръхразвитие", залагаща на научно-техническия пробив, подкрепен от държавата, както и на творческите ресурси на цивилизацията като ключов фактор в съвременното производство (върху подобни концепции, между другото, се основава и модерният национализъм) и, накрая, връщането към активното държавно регулиране и автархията.

Ясно е, че Pax Economicana, т.е. новата геоикономическа схема на световното устройство ще позволи на човек да промени радикално геометрията и пределите на съвременната цивилизация, Поемайки същевременно и целия риск, съдържащ се в подобен глобален експеримент.
Никога не съм обичал и толерирал тъпанарите, мързеливците, завистливците, злобарите и ,,,,,,,,,,,,
Колкото по-нависоко се реем, толкова по-дребни изглеждаме на онези, които не могат да летят.
Най-добрият учител в живота е опитът. Вярно, взима скъпо, но обяснява разбираемо ,,,,,,,,,,,,

Huge

Такааа. Виждам, че темата е завила към глобалната политика и по повод на риторичния ми въпрос в началото сега ще споделя какво ми роди ограниченото мислене докато си бръмчех +1000км по суша. Дали е случайно избрано времето за стачки? Едва ли! Този сезон е най-подходящ. Първо, при корабите липсват най-доходоносните пасажери - гастарбаитерите по време на ежегодното преселение на народите, а и за товарните превози периода е слабичък. Фериботите се движеха полупразни, а сега билети можеха да се вземат с връзки, наглост и шамари и то за следващия ден. И чия е ползата? Моряците стачкуват-корабособствениците оптимизират разходите. Дали пък стачката не е с благословия отгоре (пак риторичен въпрос)? Второ, стачките на селскостопанските производители. Още не е активна, но тракторите (то и сняг няма за да си намерят някаква работа за вършене) са от двете страни на шосетата отпреди десетина дни. Знаем какво се получава като се съберат. Въпрос - кому е нужна тази показност? Отговорът е доста на северозапад. Вчера бе гласуван бюджета на ЕС за следващите седем години. Очаквано е поокастрен с около 3%. 40% от него са за подпомагане на производителите по региони. По думите на ББ ние ще получим най-много сравнено по брутния вътрешен продукт(?). И тук е момента за защита на националните интереси, защото ако ние получим повече кой ли ще е ощетен (отново риторичен въпрос- гърците са сред най големите бенефициенти...)? Та мнението ми е, че става въпрос за постановка. ПП Дано ме разбрал някой щотото иначе съм параноик за лечение... ;)!

Бриги Магнито

Ми баце ти каем аз уично не можах да уденем мноо,уденах само,че иде реч за пароци и според теб маляките ревът оти ние сме шели им ги вземем я таков филм оше не съм гледал ма мое и да има.И ако според теб шом си траем,че намажем филията с мед е меко казано несериозно оти си има поговорка,която ако не верваш си е и истинска и тя гласи ,,едно дете не ревне ли,майка му нема да му даде манджа,,

Относно сезона на стачките да ти мъцнем ,оше не познавам ора де кога са у зор да се борат и за трошичките да уцелеят да рипнат на стачка,те такива нема :Пример комбайнеро баш у жътва нема ти скокне на стачка или че е преди или след жътва ако е баш у жътва да знааш работата е супер сериозна.
Обаче шапка ти свалям,че си уврел за 1000-те км по суша,само мъцни колко време ти отне да се метнеш на вариант Б


Huge

Цитат на: Бриги Бичкията - Събота, 09 Февруари, 2013, 14:44:37
Ми баце ти каем аз уично не можах да уденем мноо,уденах само,че иде реч за пароци и според теб маляките ревът оти ние сме шели им ги вземем я таков филм оше не съм гледал ма мое и да има.И ако според теб шом си траем,че намажем филията с мед е меко казано несериозно оти си има поговорка,която ако не верваш си е и истинска и тя гласи ,,едно дете не ревне ли,майка му нема да му даде манджа,,

Относно сезона на стачките да ти мъцнем ,оше не познавам ора де кога са у зор да се борат и за трошичките да уцелеят да рипнат на стачка,те такива нема :Пример комбайнеро баш у жътва нема ти скокне на стачка или че е преди или след жътва ако е баш у жътва да знааш работата е супер сериозна.
Обаче шапка ти свалям,че си уврел за 1000-те км по суша,само мъцни колко време ти отне да се метнеш на вариант Б
Тъй да бъде ще "мъцна". 1000км ми е разликата в км м/у трасето по суша и с фери. Уврех като се разбра, че е излишен риск да се набивам в Гърция и до ферибот въобще не стигнах. Относно намазването на Българската филия с траене изобщо не го вярвам. Ще цитирам колега "незнам как да го бъде, ама така не е...". Остава да е с реване ама не вярвам ЕС да ни е баш майка та да ни нахрани (по скоро е мащеха). Особено и ако властимащите не ни подкрепят наистина, а не само колкото да се снимат  със стачкуващите като им бутнат нещо като подаяние. Сега аз да питам. Ти да си чул българин да реве профилактично или всичко е като опре ножа у кокъла?

Бриги Магнито

Ми да ти каем ,аз си ревем се за нещо,ма ми излезна прекор мъцат ми мрънчо,ма си прилапвам командировъчни,а тоз де ме кръсти си маа за мерси,тъй че нек си ме кръщава как си знае.

А принципно да ти кажа не виждам и ножа у кокало да опре некой да реве у родното БГ и вадим заключение ,че или са мноо корави или мноо дянливи.
Аз не съм такъв,мноо съм чуплив и не моем да траем,та за тва си се дзверим еври дей.


Бриги Магнито