Припомнете детските си години, когато бяхте 1 клас

[VOLVO 480]

Издателство "Просвета" е качило в нета 10-те си буквара за 1 клас,като първия е от 1941 година!Всеки може да си го свали от тук   http://prosveta.bg/anketaFiles.php след,което има кратък тест за решаване да се види кой колко е запомнил от едно време какво е научил и да си припомни някогашното време когато е бил в началното училище!Припомнете си вашето детство когато за първи път сте прекрачили училищния праг и сте учили по тези "Буквари"!Хеле па тва  се отнася най-вече за нашето  "Бриги" дето си чати и лафи на шопски па мое да вземе някой пропуснат урок от едно време кога е бегал от час!!

[VOLVO 480]

[ИванТ]

Спомням си го, това беше през далечната 1995 година и все красиви спомени имам от тези години, прекарани в началното училище (където завърших и като пълен отличник).

[ИванТ]

[bruto]

Беше толкова отдавна .....за жалост .

[O4ilatia]

Спомням си го много добре.Беше през далечната 1971 г. На училище ме заведе баба ми понеже нашите бяха на работа .Хубави и незабравими години , през лятото море , планина , пионерски и какви ли не щеш лагери .През лятото играехме до късно , без родителите ни да се страхуват , от каквото и да е . Ходехме без проблеми на късните прожекции на летните кина , като най-никефеше да прескачаме оградата и гледаме филми без пари - най-скъпото билетче беше 35 ст. После весели и безгрижни студентски години , а след това само сбръч ! Но поне спомените са хубави .

[bruto]

Дори не искам и да си спомням защото ми става ужасно тъжно и ми се насълзяват очите .Спомени , спомени .

[Механик-водач]

 :'(Едана тирада за родените в средата на миналия век
( и не само за тях ..... )

       Ако и ти си един от тях, като погледнеш назад, ще ти бъде трудно да повярваш, че си успял да оцелееш през всичките тези години на бързи промени.
Нека да си спомним:
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете в къщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.
Сутрин излизахме навън с по една филия хляб полята с олио и посипана с червен пипер. Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме, едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.
С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори – със счупени глави. Но никой на никого не се сърдеше за това.
По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. Но никой не се разболяваше от това.
Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това.
Нямахме видео и кабелна телевизия с над 100 канала, нямахме GSM-и, нямахме компютри с 3D игри и Интернет.
Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха.
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.   Щом се събудим сутрин, първата ни работа, след като излезем от банята, е да влезем в Интернет, още преди да сме си изпили кафето, дори.
2.   Изпадаме в паника, ако видим, че сме забравили в къщи мобилния си телефон и обезателно се връщаме, да го вземем.
3.   Пращаме e-mail на колегата, който работи в съседната стая.
4.   Отдавна вече не пишем на ръка. 
5.   Когато си чатим с някого, пишем 4-ка вместо ,,ч" и 6-ца вместо ,,ш".
6.   Намигваме ето така ;-) , а се усмихваме все по-рядко и то - ето така :-)
7.   Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща, ICQ или SKYPE.
8.   Чувстваме се като без ръце и направо не знаем какво да правим, ако сървърът ,,забие" и загубим връзка с Интернет.
9.   В края на работния ден изключваме компютъра, отиваме си в къщи и включваме компютъра.
10.   Ако в къщи имаме само един компютър, правим график за работа с него, за да предотвратим евентуалните семейни скандали.
11.   Децата ни изпадат в депресия, ако ги накажем с лишаване от компютърно време.
12.   Когато правим резервация за почивка, обезателно питаме, дали в стаята има връзка с Интернет.
13.   Когато си стягаме багажа за почивката, първото нещо, което слагаме в него, е лаптопът.
14.   Изпадаме в ужас само при мисълта, че твърдият диск с безценната ни информация може да се ,,счупи".
15.   Или, че можем да загубим флаш-паметта си.
16.   Започнахме да свикваме с виртуалната реалност и да се чувстваме в нея по-уютно, отколкото в реалната.
С ДВЕ ДУМИ, БЕЗ КОМПЮТЪРА СЕ ЧУВСТВАМЕ ПОЧТИ НАПЪЛНО БЕЗПОМОЩНИ

Сега, ти, който четеш тази тирада и вероятно се съгласяваш с нея, се усмихваш иронично. Или може би очите ти леко се овлажняват – като моите .....

[imter]

Напълно съм съгласен ,и не ми и минава през ум да се усмихна иронично .

[admin]

Ами аз отдавна съм ви ги припомнил моите детски години, и даже са документирани с две снимки.

http://www.driver-bg.eu/index.php?topic=1131.0

[Бриги Магнито]

Малииииииии я съм си пич пет въпроса една грешка,я така на листовките не бех бре .
Имало е файда от пусто бегане я и виках оше тогиз на моля другарката,че нема файда взаимна аз и тя да сме у една стая,тя ми не верва.
Те имало файда.

[Бриги Магнито]